Слънчеви лъчи ме огряха и поразбудиха...

Отворих очи, погледнах я,.. беше се подпряла на лакет и ме наблюдаваше нежно, както майка гледа детето си

- Наспа ли се  момиченцето ми, така бързо се съмна...- прошепнах тихо и погалих белият кичур коса.

- Да, и аз спах непробудно,.. дали от чистия въздух тук на терасата - и се засмя щастлива - Искаш ли да да ставаме...

- Да ставаме ли, имаме ли бърза работа,.. та днес е едва събота,..по- ми е приятно да лежа тук с теб...

Присегнах се, повалих я по гръб и зацелувах устните й, лицето, гърдите...

- И на мен също,Петьо...никъде не мърдам...- прошепна Айша

Започнахме онази дива любовна игра на недолюбили се живи същества...

               Следобедната дрямка ни е унесла, в просъница протегнах ръка,.. не напипвам нищо,.. отварям едното око, отново нищо,..после другото,... Айша я нямаше до мен...

Появи се в очертанията на вратата, в бяла дълга до глезените  кенарена рокля с широки ръкави,..

на вратлето й златно синджирче с медальон полускъпоценен червен камък , на ушите й  златни обеци с червени камъчета...сякаш сияеща.

- Ставай, приготвих вечерята - изкомандва тя -Масата е готова, да пийнем за нас,.. за нашата среща.

- Ох, ама аз съм гол - погледнах под одеалото и с насмешка  - Как ще стана, срам ме е ,.. гол съм

- Така ли, и без това не съм виждала гол мъж,.. сега я момента - засме се звучно тя - Няма страшно, нищо няма да ти открадна...Хайде , чакам и гледам...Ауу, заслужава си гледката...

Пете, банята знаеш къде е, има чисти хавлии,.. дрехите ти са в стаята...

               Седнахме около масата, вдигнахме тост за здраве и живот...

- Знаеш ли, това е един много скъп спомен за мен,.. преди много години, една госпожа ми ги донеса за абитуриетския бал, подарък от теб, заедно с плат за абитуриентска рокля,.. бях много радостна, никой нямаше такива бижута тогава, такава рокля...винаги ми носят късмет и щастие...

Покойният ми мъж знаеше за теб, за благородната ти постъпка спрямо Димитър,.. искаше много един ден да се запознаете...Същата какичка ли , Госпожа ли,.. ни носеше подаръци от теб, как се радвахме на цветните моливи  автоматички писалки за Димитър и за мен,.. на мама забрадка,.. на татко сгъваема ролетка,никой нямаше такива,.. после ни носеше играчки,... неуписуема радост беше като ни донесе дънки, блузки с неразбираеми надписи и фигурки,.. кой имаше такива , само ние,...Мама тогава казваше, '' Вместо ние да му носим подаръци, все едно ние сме му дали кръв ..

Добър човек е този Матросов,.. само щастие и здраве му пожелавам, жалко че не можем да го видим,..къде ли се намира сега...''

Госпожата, винаго казваше, че си добре, че нямаш постоянен адрес,.. как да ти се обадя.

Мислих се , че си разузнавач, изпратен някъде в чужда страна,.. глдах такива филми, четях 

книги за разузнавачи,...не изках да те разкрият,... чаках госпожата да дойде , не толкова заради подаръците, колкото да знам, че си жив...

- Айша, ние заети с нас самите, забравих да попитам за Димитър, за родителите ти, за децата ти...

- Брат ми завърши  строителния техникум,.. после ИСИ-то,.. повъртя се тук без работа и замина за Германия,строител в една турска фирма, нали тук всички знаем български и турски език, заедно живеем,.. то сегашните деца са по-мързеливи, даже и на български език не могат да пишат и говорят правилно...Та, собственикът на фирмата се впечатлил от работата и уменията на Димитър,

няколко години беше ръководител обект,.. после стана зат на работодателя си,... харесали се с дъщеря му,.. те са турци от Истанбул, изселени преди много години, даже снахата е родена в Германия,... тя е лекарка. Майка и татко работеха по строежите, ... сега гледат децата,.. на Димитър, и моите внуци...всички са дойчовци...

Аз имам две момчета,... изучих ги, големият електоинженер, малкия строителен.... вуйчо им ги взе на работа при него, и те се ожениха, имат и деца, за това казвам , майка и татко гледат деца...

Аз ходя два пъти годишно при тях, те също си идват,.. направиха си нови къщи тук, ремонтираха старата...Даже и аз смятам да замина при тях,.. все се оправдавам с кметството,.. вече трети мандат съм кметица,..за мен няма значение партийна принадлежност, важното е да си човек, да обичаш хората и те да те обичат...

Възстнових шивашкия цех,, има ли значение дали се води на майка ми или на брат ми, осигурява работа и препитание на 70  жени от селото...шием работно облекло за Германия, къде за фирмата на брат ми, а чрез него и за други строителни фирми...Доста мъже от селото   работят при Димитър...

Ех, Петьо, Петьо,..Морозов такъв, животът се изниза без да го осетим,... ти ми беше писал веднъж

'' Животът е копейка, звънне, дрънне и офейка..'', колко си бил прав .

Ами ти,, аз взех думата като на селско събрание,. ами ти как си, какво прави толкова време...

Погледнах я,.. излъчваше спокойствие и сигурност, големите й черни очи гледаха любипитно...

- Аз ли,.. какво аз...помниш ли букетчето здравец, който ми подари пред автобуса, когато се уволнявах,.. и аз си ги пазя, направих хербарий от тях и са в рамка в хола ни...

Поспрях за минутка, сякаш виждах онова малко момиченце с букетче в ръка, да гледа изплашено, сякаш се питаше, ами ако не го позная без военна униформа,,

- Айша какво правиш тук миличкото ми момичесце, вашите знаят ли че си тук...- бях я попитал

- После - продължих аз - Завърших, започнах работа в Москва,после в страните от Близния изток.. ожених се, имам и аз две деца, и те се ожениха за чужденки, сега свят широк, едно голямо село,

жена ми и родителите ми също знаят за теб,.. за онова плачещо момиченце пред болницата,.. за букетчето здравец,...Децата са в Англия, там завършиха, там работят,.. семейни са с по две - три деца, жена ми е там да ги гледа, води ги на училище,... помага им, къщите им са една до друга..

Аз не можах да свикна с Лондон,... забързан град, някой като каже, че англичаните не били дружелюбни, били студени хора,..напротив, по-дружелюбни и учтиви са и от нас,.. но всеки бърза за работа или от работа да се прибере в къщи, да си почине, да е сред семейството си,.. и на другия ден отново същото,...е, по-мрачно  и дъждовно е  от тук,... опитах, не изддържах ,.. и се върнах обратно в България...

            Полъхът на топлият вятър през прозореца сякаш отвя мислите ми...

            Първите звезди любопитно надничаха в стаята...

/ следва продължение /