Правим грешки, правим жертви - правим Любов, правим война - новият смисъл на новият свят. Ах, проклет да е с всичките му нови ценности и потъпкване на важните неща... Проклето да е материалното, проклети да са всички - които не вярват в любовта. Никой не вярва в нищо, никой няма идеали - всеки живее за един шибан миг...  Последствията са за нас - скапаните вярващи, че животът не е отишъл по дяволите... Насилие, дрога, алкохол - бъдещето на 21 век... едва в началото, а толкова близо до края… Връщането назад във времето - ерата на животните – най-силните оцеляват. Останалите - който както се уреди... Накъдето и да се обърнеш - трудности, плач, страдание. С всяка стъпка уж все повече се издигаме като личности – е да, но не… Пропадаме и пак ставаме с мисълта – това е животът... И край - примирение и тъпчене на едно място. Мечтаеш вечно да вали, за да можеш да скриеш сълзите си - дори когато слънцето изгрее, ти все едно отново си заслепен от омраза към тази проклета светлина, която така проклето осветява грешките и слабостите - а тях всеки ги крие – от страх, че е СЛАБ. Защото истината боли повече от всичко. А това да те е страх и от нея и от това, което дебне зад завесата на прекрасния материален свят, също... Появява се лошият, късащ завесата, раздиращ душата ти на милиони парчета... И тогава всичко в теб крещи за смърт, но няма кой да ти достави това удоволствие - ще седиш тук – в ада на земята при останалите - САМ и понасящ тежката си участ... САМ...