Sep 3, 2009, 11:00 PM

Правим грешки...

  Prose
1.1K 1 1
1 min reading

Правим грешки, правим жертви - правим Любов, правим война - новият смисъл на новият свят. Ах, проклет да е с всичките му нови ценности и потъпкване на важните неща... Проклето да е материалното, проклети да са всички - които не вярват в любовта. Никой не вярва в нищо, никой няма идеали - всеки живее за един шибан миг...  Последствията са за нас - скапаните вярващи, че животът не е отишъл по дяволите... Насилие, дрога, алкохол - бъдещето на 21 век... едва в началото, а толкова близо до края… Връщането назад във времето - ерата на животните – най-силните оцеляват. Останалите - който както се уреди... Накъдето и да се обърнеш - трудности, плач, страдание. С всяка стъпка уж все повече се издигаме като личности – е да, но не… Пропадаме и пак ставаме с мисълта – това е животът... И край - примирение и тъпчене на едно място. Мечтаеш вечно да вали, за да можеш да скриеш сълзите си - дори когато слънцето изгрее, ти все едно отново си заслепен от омраза към тази проклета светлина, която така проклето осветява грешките и слабостите - а тях всеки ги крие – от страх, че е СЛАБ. Защото истината боли повече от всичко. А това да те е страх и от нея и от това, което дебне зад завесата на прекрасния материален свят, също... Появява се лошият, късащ завесата, раздиращ душата ти на милиони парчета... И тогава всичко в теб крещи за смърт, но няма кой да ти достави това удоволствие - ще седиш тук – в ада на земята при останалите - САМ и понасящ тежката си участ... САМ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велинчето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...