Преродих се!

       Как една вечер може да преобърне всичко? Да те накара да преосмислиш всичко, цялото съществуване, миналото, настоящето и бъдещето... На пръв поглед – вечер като всички останали, но с малката подробност, че един човек ти говори тихо на ушенце, споделя ти мечтите и стремежите си, а сте се запознали преди часове... Той те кара да се замислиш!

       Животът ти поднася мръсна помия, изсипва я пред и върху теб, а ти влизаш в банята, вземаш душ, излизаш навън и си казваш: Господи, колко прекрасно е да Живееш! Естествено, малко хора те разбират. Много те хулят, ругаят дори, но ти си тук, на мястото и в кожата си.

       Не ме пускай! Аз съм тук до теб и ще ти разкажа всичко. Ще ти разкажа за болката и страховете си, за усмивките и щастието. И аз ще ти разкажа за мечтите си, а ти само стой така. Спокойна съм, когато си ме прегърнал и сме със затворени очи. Дали защото знам, че не ме познаваш?

       Будиш се сутрин от нечия прегръдка, обръщаш се и насреща виждаш усмивка насън. Прекрасно е! И сърцето ти се разтуптява, очите ти светят и искаш да крещиш с цяло гърло! Усещаш, че си Жив, по дяволите!

       Няма такова усещане... Посрещаш изгрева на терасата с ароматно кафе и цигара. Плачеш от щастие. Взираш се в хоризонта, а златните лъчи сякаш не светят в небето, а право в теб. Искам да раздам цялото си същество! Знам, че отново има какво да дам и искам да го направя! Толкова много емоции и толкова малко думи, с които мога да ги опиша.

Просто Хармония...

       Точно когато започваш да губиш надежда и всичко изглежда толкова трудно и безсмислено, точно тогава нещо те преобръща из основи и сякаш се раждаш отново. Когато загубиш вярата си в хората, идва някой, който ти доказва, че има истински такива. Разбираш, че не всички се крият зад маски, че не всички се страхуват да покажат себе си. Човекът застава срещу теб и започва да се разтапя във въздуха, да се слива с атмосферата и с теб самия. Говори ти толкова открито и чисто, колкото може да го направи само малко дете, което никога не се е разочаровало и не е било наранено. А знаеш, че не е дете. Това ти дава сили да продължиш напред.

       Не си тръгвай! Животът може да бъде толкова прекрасен! Просто трябва да повярваш в това. Вярвай в себе си и ще постигнеш целите си, ще се докоснеш до най-светлите си мечти и ще се отдадеш на неистовите копнежи. Просто остани още малко и виж колко прекрасно място може да е светът!