17 янв. 2019 г., 11:29
2 мин за четене
- Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
- Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщение… написано на малка хартийка, адресирано до теб.
Развя татко розовата бележка, над любопитното дете. Малките ръчички се стрелнаха нагоре да я уловят, но пръстчета ѝ не стигнаха розовата, мистериозна хартийка.
- Слушай сега, имало едно време, една млада малка госпожица, която като пораснала, станала малка стройна дама. Тя учила толкова много, че не само станала умна, ами най-умната на целият свят. Тя използвала този свой ум за да подобри живота на всички хора, във всички домове, във всички държави на Земята. Толкова невероятни машини измислила, че решила, за собствено удоволствие, да изобрети машина на времето.
Трудила се тя, дни и нощи в малката си стая. Там в ъгъла, малката машината започн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Изненадващо е колко можеш да премахнеш от разказ и това което остава винаги е по ефективно и фокусирано от преди.
Най добри пожелания,
Радослав.