- Мамо, ще ми разкажеш ли една приказка за лека нощ? - Разбира се, ангелче, лягай си в креватчето и слушай. Живели две звездички на небето - казвали се Ин и Ян. Ин била момиче- беличко, руменко с червени плитки, а Ян - момченце- с топли кафеви очи, чаровна усмивка и две сладки трапчинки на бузките. Ин и Ян били винаги заедно, сутрин се събуждали още преди Слънцето да е отворило очи и отивали до морето да го посрещнат. Поздравявали го като му пеели песни за добре дошло. Слънцето било много щастливо, че някой му обръща внимание и им се усмихвало от небето, после ги канило на гости при облаците и играели заедно цял предиобед. Подскачали на въже, гонили слънчевите зайчета, рисували върху небето с пъстроцветните боички на дъгата, после се изкатервали по нея и се спускали като по пързалка. Било много хубаво и забавно докато един ден Слънцето се разболяло и не се появило на небето. Децата напразно чакали, но навън било сумрачно, почти нищо не се виждало, Земята напразно очаквала да се появи усмихнатия Слънчо, за да я зарадва с топлата си енергия. Ин и Ян се натъжили, чудели се какво ще правят без техния приятел Слънцето. Било им студено и страшно, дърветата също били привели клонки и умислено гледали към земята, птичките били притихнали в гнездата си и забравили за жизнерадостните си песни, с които пригласяли на Ин и Ян всяка сутрин по изгрев. Цялата природа потънала в тъга и мрак. Тогава на Ин й хрумнала идея- да помогнат на Слънцето да се излекува, за да може отново да грее, но как? Ян решил да му направят любимия сладкиш - шоколадово суфле, но Ин предположила, че няма да му е до ядене като не се чувства добре. Може би трябваше да му купят някакъв подарък, за да го зарадват. Но какво обича Слънцето? Дали му трябва чадър, за да се скрие от дъждовните капки или може би легло, за да си полягва нощем като отива да спи?! Най- вероятно се чувства самотно и му трябва приятел. Тогава Ян се сетил за Луната - не може ли тя да му стане приятелка? Да, но Луната се появяваше винаги, когато Слънцето залязваше зад хоризонта и така никога нямаше да се виждат и да си общуват. Не, Луната беше по-скоро заместник на Слънцето- като страж, който бди над небето и звездите, докато Слънчо си почива. Трябваше да поканят някой друг приятел на Слънцето- ами да, как не се бяха сетили по- рано щяха да поговорят със Земята, тя без друго обикаляше все около Слънцето, можеше да се запознае с него и да си говорят през цялото им съвместно пътешествие. Така Слънчо нямаше да е самотен и щеше да има с кой да си споделя и на кой да се радва, с кой да мечтае, с кой да свети заедно. Отидоха Ин и Ян на следващата сутрин да посрещнат Слънцето, но него отново го нямаше. Тогава децата коленичиха на Земята и й се помолиха да им се притече на помощ. Майката Земя чу молбите им и слезе да си поговори с прекрасните създания. Те й разказаха за Слънцето как се е разболяло и как цялата природа и всички живи същества страдат без него. Предложиха й да му стане приятелка и да го покани на среща - да си поговорят, да сподели Слънчо дали нещо го притеснява, дали има нужда от нещо, за да може отново да се радват всички на топлата му усмивка. Земята откликна на молитвата на децата-звездички. В този миг всички дървета се раззелениха, поточетата заромоляха, птичките запяха, цветята започнаха да ухаят, буболечките изпълзяха от цепнатините и даже и гларусите се поспряха за момент да погледат тази идилия. Цялата природа пееше и чакаше да посрещне своя приказен гост- Слънцето. И ето, случи се чудото- Ин и Ян видяха познатото златисто сияние, отначало плахо и мъничко, но след миг вече беше наситено жълто, усмихнато и грееше и грееше. Ах, как стопли сърчицата на децата, те се прегърнаха и затанцуваха от щастие. А Земята погали един слънчев лъч и му изпрати въздушна целувка. Никога не бяха виждали Слънчо по-щастлив, толкова очарователен и с толкова блясък в очите. Беше се случило вълшебство- вълшебството наречено Любов. Децата се хванаха за ръка и щастливо поеха по небесната пътечка, където беше сгушена тяхната къщичка- къщата на мечтите. Това беше историята за лека нощ, скъпа Алиса. А, миличката ми, тя е заспала. Шшшт, лека нощ на всички и сладки сънища!