- Мамо, ще ми разкажеш ли една приказка за лека нощ? - Разбира се, ангелче, лягай си в креватчето и слушай. Живели две звездички на небето - казвали се Ин и Ян. Ин била момиче- беличко, руменко с червени плитки, а Ян - момченце- с топли кафеви очи, чаровна усмивка и две сладки трапчинки на бузките. Ин и Ян били винаги заедно, сутрин се събуждали още преди Слънцето да е отворило очи и отивали до морето да го посрещнат. Поздравявали го като му пеели песни за добре дошло. Слънцето било много щастливо, че някой му обръща внимание и им се усмихвало от небето, после ги канило на гости при облаците и играели заедно цял предиобед. Подскачали на въже, гонили слънчевите зайчета, рисували върху небето с пъстроцветните боички на дъгата, после се изкатервали по нея и се спускали като по пързалка. Било много хубаво и забавно докато един ден Слънцето се разболяло и не се появило на небето. Децата напразно чакали, но навън било сумрачно, почти нищо не се виждало, Земята напразно очаквала да се появи у ...