Злобата живеела и процъфтявала спокойно. Нали била от векове на този свят?! Отдавна зарязала първообраза си Змията. Вече имала нови методи на въздействие. Сутрин се събуждала в лицето на младо момиче с мургаво лице и красиви маслинени очи. До обяд се превръщала в елегантен мъж с изпитателен поглед, а вечер в руса жена с чаровна усмивка.
О, тя била навсякъде и малцина я разпознавали. Отдавна не се вълнувала от физическата болка. Опиянявала се от душевната. Мразела Добротата, макар че някои й казвали, че са сестри и като такива не могат една без друга. Пълни глупости, естествено! Много добре си живеела без нея. Даже мечтаела да изчезне завинаги.
„Ще властвам само аз! Светът е необятен и всички мои проявления ще съществуват свободни! Добротата е наивна, проста и глупава. Пълен боклук! Тя няма моите знания, умения и високи цели. Тя е ненужна.”
И започнала Злобата да търси още по-упорито своите жертви носещи късче добро. Когато ги наранявала на устните й грейвала усмивка. Чувствала се силна ...