troia
134 результатов
Събуди се към полунощ. Вече му беше навик. От месец си чатеше с една поетеса в нета. Стана внимателно от леглото. Опитваше се да е тих. Загърна добре охраненото си тяло в новият халат - коледен подарък от жена му. Студеният теракот прониза босите му крака, но стисна зъби. Нямаше време да търси чехли ...
146
2
20
Шефът ги пусна по-рано от работа. Истинско чудо. Не й се прибираше в къщи като типично семейна жена. Трябваше да убие времето. Влезе в едно малко, но уютно кафене. Никога не беше сядала тук, а и сама?! Пази боже като изоставена или търсеща мъж. Усмихна се на снобското си мислене. Почувства се особен ...
144
2
11
Нищо, че вече съм голяма
дядо Коледа ще помоля
/само да не научи мама/
нов татко ще си измоля.
Този в къщи не го искам ...
дядо Коледа ще помоля
/само да не научи мама/
нов татко ще си измоля.
Този в къщи не го искам ...
205
1
7
Оглеждаше я внимателно с прикрит интерес. Знаеше, че не е редно. Свещеническият сан му носеше права, но и строги ограничения.
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е ...
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е ...
178
3
12
- Ти, луда ли си? Защо ще се срещаш с него? Той е машина. - приятелката й я гледаше с ужасени очи. Май я мислеше за голяма глупачка.
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше сл ...
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше сл ...
209
3
10
Имало едно време един мъж, който се чудел как да се спаси от жена си. Много му досаждала. Човекът не искал да влиза в пререкания и затова станал любител - рибар. Така се задържал по-малко време в къщи. Съпругата му забелязала, че често отсъства. Започнала да мърмори:
- Защо не ме вземаш със себе си? ...
- Защо не ме вземаш със себе си? ...
209
2
13
Барманката го гледаше притеснена. Приличаше му на невинно и плашливо зайче. До края на летния сезон щеше да е в леглото му, но това беше друга тема. Сега му подаваше телефона.
- Обажда се някакъв данъчен. Спомена за задължения.
Той се подсмихна и взе уверено слушалката. Не му беше за първи път да го ...
- Обажда се някакъв данъчен. Спомена за задължения.
Той се подсмихна и взе уверено слушалката. Не му беше за първи път да го ...
267
3
12
Един ден г-н Кокорчев се поминал от старост и отишъл на оня свят. За съжаление имал много грехове и затова се озовал в ада. Там доволен и щастлив го посрещнал главният дявол.
- Какво ще желаете господине? - попитал иронично.
Всеизвестно било, че в ада грешниците нямат никакви права, а само задължени ...
- Какво ще желаете господине? - попитал иронично.
Всеизвестно било, че в ада грешниците нямат никакви права, а само задължени ...
251
2
14
Живеел в гората силен и свиреп вълк. Животните го отбягвали, защото се страхували от непредсказуемият му нрав.
Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.
- Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.
- И как ще ми се отблагодариш? – попитала го ...
Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.
- Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.
- И как ще ми се отблагодариш? – попитала го ...
497
2
16
Седеше свит и умислен близо до главната алея на морската градина. Кафявите му очи имаха цвета на изсъхнало дърво. Косата му някога дълга и гъста сега изглеждаше зле. Макар и вързана на опашка си личеше, че е оредяла. Беше облечен с износени дрехи, които допълваха неугледният му вид. Встрани на земят ...
249
2
10
Учителката наблюдаваше децата внимателно с присвити очи. Беше задала въпрос и всички вдигаха ръце, за да отговорят. Единствено Иванчо равнодушно наблюдаваше всеобщото вълнение. Отегчената му физиономия я провокира да вдигне него:
- Кажи ми отговора на задачата, Иванчо!
- Не мога, госпожо. Не съм я р ...
- Кажи ми отговора на задачата, Иванчо!
- Не мога, госпожо. Не съм я р ...
509
3
20
– Трябваш ми. Ела, чакам те. – гласът прозвуча вежливо, но властно.
Разпозна го веднага. Не й се обаждаше за първи път.
Започна трескаво да се съблича. Трябваше бързо да вземе един душ, а после да се облече подходящо. Умът й прехвърляше трескаво предстоящия разговор. Ако си изиграеше картите добре и ...
Разпозна го веднага. Не й се обаждаше за първи път.
Започна трескаво да се съблича. Трябваше бързо да вземе един душ, а после да се облече подходящо. Умът й прехвърляше трескаво предстоящия разговор. Ако си изиграеше картите добре и ...
1243
2
45
Имало едно време един крал, който се мислел за съвършен. Поданиците му се страхували от него, а той си внушавал, че го уважават. Често налагал жестоки наказания, които считал за справедливи и необходими. С годините дворецът, който обитавал все повече опустявал и накрая не останали приближени, които ...
298
8
19
- Ставай, поспаланке! - прониза я гласът му.
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
- Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
- Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
- Пропусна определението "гр ...
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
- Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
- Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
- Пропусна определението "гр ...
474
2
15
Гледаше с празен поглед Луната. О да, с нея бяха приятелки. Вече десет години се взираше в това голямо, бяло око. Понякога загадъчно, забулено в облаци, а друг път греещо ярко като слънце.
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Ти ...
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Ти ...
549
6
28
Отвори вратата. Той стоеше на прага целият подгизнал от дъжда. Висок, слаб, леко хърбав. Косата му бе мокра, слепена на кичури, а по лицето му се стичаше вода. Имаше жалък вид. Приличаше на виновно хлапе.
"Никога не съм го харесвала, но пък е добър". - помисли си тя със съжаление. Не можеше да го по ...
"Никога не съм го харесвала, но пък е добър". - помисли си тя със съжаление. Не можеше да го по ...
540
1
12
Слизаше много внимателно по стълбите. Кръстът я болеше и тя се подпираше с облекчение на перилата. Искаше да тича, да полети, да почувства някогашната лудост на младостта, но не можеше. Въпреки това сърцето й пърхаше развълнувано като птиче вкусило внезапно свобода.
Беше обула черен класически панта ...
Беше обула черен класически панта ...
310
2
6
Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...
351
3
10
Баба Гичка се прибираше засмяна. С удоволствие би си подсвирквала с уста, но не можеше. Нямаше предни зъби и не подхождаше на нейните години. След обучението в читалището, вече бе готова да се справи с новото чудо на техниката - интернет. От седмица обикаляше лъскавият си лаптоп копнееща като дете в ...
541
3
12
Вървеше по улицата. Вятърът развяваше косите й, басмяната рокля по нея. Тя облиза устните си. Бяха сладки и ухаеха на ванилия. Беше направила страхотна торта. Точно както нейното момченце я обичаше. С много крем и сироп. Накрая я опита, защото не издържа.Топеше се в устата. Представи си изненаданият ...
320
3
11
Вятърът шибаше безмилостно лицето й. Снегът хрупаше като пясък под новите й цървули от телешка кожа. Беше облякла невестената си носия, за да... умре. Спомни си жените – годежарки, които се отбиха у тях. Родителите й ги отпратиха с цветя – знак, че са съгласни дъщеря им да бъде омъжена за най-видния ...
314
5
5
Стоеше подпряна на едно самотно дърво и чакаше пред някаква шумна дискотека. Какво? И тя не знаеше. Мракът я обгръщаше със самодоволната усмивка на стар любовник. Беше толкова свикнала с него, че вече не го забелязваше. Отдавна беше второто и аз.
На няколко пресечки от тук в храстите лежеше почти об ...
На няколко пресечки от тук в храстите лежеше почти об ...
571
3
5
Имало едно време един много грозен цар. Той притежавал уродливо тяло и отвратително лице. Дори скъпите и пищни дрехи не можели да подобрят външният му вид. Мечтаел владетелят да има наследник, но никоя принцеса не желаела да стане негова съпруга.
- Притежавам несметни богатства. Жената до мен ще жив ...
- Притежавам несметни богатства. Жената до мен ще жив ...
755
6
12
В просъница дочу хлопването на външната врата. Отбеляза по навик, че мъжът й замина на работа. Днес беше дежурен и вечерта нямаше да се прибере въпреки, че е Коледа. Децата бяха извън града. Щяха да посрещат празника в някаква планинска хижа.
Прозя се и мързеливо се изтегна под чаршафа като котка. Щ ...
Прозя се и мързеливо се изтегна под чаршафа като котка. Щ ...
768
4
16
Събудили се точно в нищото. Едно голо поле, празно и пусто. Отдавна не били възкръсвали и затова радостта им била голяма. За съжаление това чувство било краткотрайно. В миналото били крадци и мошеници, обесени и заровени в общ гроб. Насилствената смърт била белязала душите им.
- Трябва да направя не ...
- Трябва да направя не ...
697
2
7
В големият хол плазменият телевизор гърмеше на високи децибели. Даваха поредната сърцераздирателна сапунка. Въпреки силният звук между рекламите се чу специфичното "пиуу" от скайпа. Мъжът спонтанно изпсува. Знаеше, че e съобщение от виртуалната му приятелка, но не смееше да й отговори. Недалеч от не ...
425
2
18
Равносметка
Трудно вече се живее
в България по правилата.
Ако нещо все пак стане
е надолу с главата. ...
Трудно вече се живее
в България по правилата.
Ако нещо все пак стане
е надолу с главата. ...
428
4
14
Тялото й пламтеше от възбуда. Пръстите му бяха дълги и тънки като на пианист. Докосваха я ту бавно и нежно, ту дръзко и властно. Тя чувстваше как губи контрол и се превръща в инструмент от трептящи звуци. Беше неописуемо. Стоновете й отекваха между стените на стаята, търсейки свобода. Бяха силни, чу ...
540
7
13
Виждаше ги в парка. Седяха един до друг и си говореха на висок глас. Предполагаше, че недочуват. Лицата им бяха набръчкани с неразгадаемите йероглифи на времето. Тя беше забрадена, облечена с овехтяло манто, подпираща се на стар бастун. Той изглеждаше по-наперен в тъмносиният си костюм, носещ чадър ...
569
5
16
Решил дяволът да разнообрази своят харем. Имал стотици жени, но вече започнали да му омръзват. Набелязал си една татуирана красавица. Тя била студена, властна и пресметлива. Точно по негов вкус. Присмивал се на мъжете около нея. Само ги поглеждала и те си въобразявали, че е влюбена в тях.
"Какви глу ...
"Какви глу ...
536
5
12
Моята героиня е обикновена, вярна съпруга. Под обикновена не означава грозна и невзрачна, а само млада жена, която никога няма да видите по излъсканите списания с полуголи миски и моделки. Тя е една от многото жени, които живеят само в реалността, създали семейства и ходещи ежедневно на работа. Има ...
629
3
10
Той влезе наперено в хранителния магазин. Около него се разнесе аромат на скъп мъжки парфюм. Тя не се учуди като го видя. Беше редовен клиент от години. Висок, строен, "мъж на положение" както го наричаше на ум. Купуваше само скъпа и качествена стока. Беше педант и много внимаваше в избора си. Поняк ...
555
5
22
Имало едно време трудолюбив, но беден селянин. По цял ден работел на полето, за да изхранва семейството си. Неочаквано жена му се разболяла тежко и починала. Скоро я последвал и възрастният му баща. Селянинът заживял с невръстното си дете. Съкрушен от мъка той си пожелал:
- Господи, животът ми е мно ...
- Господи, животът ми е мно ...
744
8
13
Животът ни е твърде кратък, за да разберем, че Вечността не съществува.
Имало едно време един дърводелец. Никой никога не го бил виждал да се ядосва или да тъгува. Той знаел, че всичко е преходно и не заслужава неговото внимание.
Когато бил малко момче постоянно ставал свидетел на лошото пиянство на ...
Имало едно време един дърводелец. Никой никога не го бил виждал да се ядосва или да тъгува. Той знаел, че всичко е преходно и не заслужава неговото внимание.
Когато бил малко момче постоянно ставал свидетел на лошото пиянство на ...
895
7
10
Имало едно време един гарван. Той бил вечно сърдит и недоволен. Животът бил гаден! Трябвало да се роди красив като пауните, грациозен като лебедите и силен като орлите. С тези черни пера бил грозен и безличен.
Скоро гарванът огладнял и започнал да си търси храна. Тъкмо щял да погълне поредният черве ...
Скоро гарванът огладнял и започнал да си търси храна. Тъкмо щял да погълне поредният черве ...
530
4
12
Имало едно време един зъл и грозен крал. Никой не го обичал, но понеже притежавал власт и несметни богатства бил обграден с много ласкатели. Като всеки владетел той се нуждаел от наследници и затова скоро сключил брак с бедна принцеса. Младото момиче било скромно и покорно, но въпреки това често ста ...
885
3
12
Имало едно време алчен и стиснат цар. Той живеел в разкош, но непрекъснато се оплаквал, че е беден и нещастен. Приближените около него били принудени да го изслушват и успокояват. Един ден първият му съветник казал:
- Височайши царю, трябва да се задомите. Нуждаете се от съпруга, която ще се грижи з ...
- Височайши царю, трябва да се задомите. Нуждаете се от съпруга, която ще се грижи з ...
706
3
16
Живеело едно време красиво таралежче. Всеки ден лъжело, понякога от скука, а друг път, за да навреди. Забавлявало се с животните в гората и тайничко им се присмивало. Мислело ги за глупави или безкрайно наивни.
Веднъж срещнало горската фея. Тя му се усмихнала добродушно и попитала:
- Извинявай Ежко ...
Веднъж срещнало горската фея. Тя му се усмихнала добродушно и попитала:
- Извинявай Ежко ...
1321
8
25
Стоеше изправена на каменист, обрасъл с лишеи хълм. Пред нея се разкриваше тиха и спокойна Драконовата долина. Гледаше как птиците кръжат бавно на ята. Явно хищникът спеше. Беше горещ следобед и слънцето препичаше. А тя трябваше да го убие. За това й бяха платили. Останалата част от жълтиците щеше д ...
981
2
8
Беше прегърнал внимателно малката картонена кутия с няколко отвора в нея. Ужасно му се пушеше, нямаше цигари, а не смееше да я остави на земята.
- Какво има вътре? – попита го възрастна жена над шейсетте. Беше с бяло лице и сиви любопитни очи, облечена с обикновена лятна рокля.
- Ами ...малко котенц ...
- Какво има вътре? – попита го възрастна жена над шейсетте. Беше с бяло лице и сиви любопитни очи, облечена с обикновена лятна рокля.
- Ами ...малко котенц ...
627
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
