ПРИКАЗКИ ОТ СВЕТЛАТА ГОРА
КАТИНКА
Беше слънчев и спокоен ден през октомври.Пойните птички бяха отлетели на юг,но гората се огласяше от радостните песни на врабчетата и косовете,а старата сврака госпожа Сийка неодобрително мърмореше нещо,кацнала на един бряст.Всички се радваха на топлото време и лудуваха по полянките.Само катеричката Катинка вървеше омърлушено по пътечката,която водеше от горското училище до нейния дом.Насреща й се зададе Баба Меца.Тя събираше шума,за да застели хралупата си за зимния сън.Щеше да изкара и тази зима,сгушена на топло и меко сред листата.А напролет,когато слънчицето стопли земята и всички се събудят за нов живот,Мецана също щеше да се събуди и сладко да похапне от медеца,който й подариха работливите пчелички.
-Добър ден,Бабо Мецо-учтиво поздрави Катинка.
-Здравей,Катинке!-отговори й Баба Меца и я щипна за бузката.-Защо си толкова унила и не играеш с останалите деца?
-Мъчно ми е.-отрони Катинка и гласчето й потрепери.
-Случило ли се е нещо?-запита Мецана.
- ...