Приказки от светлата гора Катинка

                  ПРИКАЗКИ ОТ СВЕТЛАТА ГОРА

                                         КАТИНКА

Беше слънчев и спокоен ден през октомври.Пойните птички бяха отлетели на юг,но гората се огласяше от радостните песни на врабчетата и косовете,а старата сврака госпожа Сийка неодобрително мърмореше нещо,кацнала на един бряст.Всички се радваха на топлото време и лудуваха по полянките.Само катеричката Катинка вървеше омърлушено по пътечката,която водеше от горското училище до нейния дом.Насреща й се зададе Баба Меца.Тя събираше шума,за да застели хралупата си за зимния сън.Щеше да изкара и тази зима,сгушена на топло и меко сред листата.А напролет,когато слънчицето стопли земята и всички се събудят за нов живот,Мецана също щеше да се събуди и сладко да похапне от медеца,който й подариха работливите пчелички.

-Добър ден,Бабо Мецо-учтиво поздрави Катинка.

-Здравей,Катинке!-отговори й Баба Меца и я щипна за бузката.-Защо си толкова унила и не играеш с останалите деца?

-Мъчно ми е.-отрони Катинка и гласчето й потрепери.

-Случило ли се е нещо?-запита Мецана.

-Ами-и-и...Нищо не се е случило,но ми е мъчно,че Лиска има по-красиво кожухче от моето.А и мама Лисана й донесе отдалеко чудесна ученическа чанта.А аз съм със старата торбичка,в която събирам лешници и жълъдчета.

-Това ли било?-учуди се старата Мецана.-А ти помисли ли колко неща притежаваш,които нито едно друго дете няма?Имаш две зорки оченца,които не пропускат орехче да се скрие незабелязано под листата.Имаш две ушенца,които чуват отлично и благодарение на тях избягваш всяка опасност.И накрая-притежаваш разкошна опашка,за каквато другите мечтаят.Тя е красива и ти помага да правиш невероятни скокове от дърво на дърво.Кое друго животно в нашата гора може това,което ти можеш?

 Катинка се усмихна облекчено.Как не бе помислила за това?Какво от туй,че няма нова чанта?Има толкова по-хубави неща!Тя се сбогува с мъдрата Мецана и изтича на полянката при другите деца.Неусетно Слънчо се скри зад дърветата и всички се прибраха да спят.

 На другия ден,като се връщаше от горското училище,Катинка отново срещна Баба Меца.

-Добър ден!-поздрави тя и наведе глава.

-Здрасти,Катинке!Какво има?Да не би на някого да са му купили нещо още по-хубаво?

-Не,Бабо Мецо.Аз вече разбрах,че ПРЕДМЕТИТЕ,КОИТО ПРИТЕЖАВАМЕ,НЕ СА ТОЛКОВА ВАЖНИ.

-Ами какво тогава?Да не си получила слаба оценка?-зачуди се Мецана.

-Не е и това.Тази седмица съм дежурна и толкова се старая,а никой не го забелязва.Почистих черната дъска,подредих тебеширите,полях цветята мв класната стая,а никой не ме похвали.

-Виж,мила-каза Баба Меца.-Сигурно всички деца се стараят,когато са дежурни.Те просто изпълняват задължението си и няма защо да ги хвалим.Нима,когато твоята майка сготви вкусен обяд

-        3 -

или ви изпере дрешките,ти и твоите братчета й ръкопляскате?Ако толкова държиш да забележат труда ти,трябва да направиш нещо повече от другите.

-Но какво?-попита Катинка.

-Има време до утре.Помисли,направи го и ела да ми разкажеш.

  Катинка се прибра и за първи път обърна внимание на труда на майка си.Тя неуморно сновеше из дома им,хралупката бе топла и уютна,зимнината-грижливо подредена,дрешките им-чисти.

  На сутринта Катинка отиде по-рано на училище.Застла красива покривка на учителското бюро,постави вазичка с горски цветя,подреди разноцветни камъчета около саксиите,почисти черната дъска и накрая проветри стаята.Децата се събраха и ахнаха,а учителката се усмихна и каза:

-Браво,Катинке!Вижте,деца,КОГАТО НЯКОЙ ПРАВИ НЕЩО С ЛЮБОВ И ФАНТАЗИЯ,КОЛКО Е ПРИЯТНО ЗА ВСИЧКИ!

 Катинка толкова се зарадва,че сякаш щеше да полети.Нямаше търпение да се види с Баба Меца след часовете.Изтича до стария дъб и я завари да си почива след дълга разходка.

-Бабо Мецо,Бабо Мецо!-извика Катинка.-Много ти благодаря!

-За какво,мила?-попита Мецана.

-За това,което научих от теб.-отговори катеричката.

-И какво научи?-отново попита старата Мецана.

-Разбрах,че НЕ БИВА ДА ЗАВИЖДАМЕ НА ДРУГИТЕ,ЗАЩОТО ПРИТЕЖАВАМЕ НЕЩА,КОИТО ТЕ НЯМАТ.

                                       - 4 –

Разбрах,че ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПРАВЯ ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА,КОЕТО МИ Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ.И накрая,разбрах,че ВСИЧКО ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРШИ С ПЮБОВ И ФАНТАЗИЯ.-изреди Катинка усмихнато.

-Така е,мила.ПРАВИ ВИНАГИ ПОВЕЧЕ И НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАШ.Бягай сега да си играеш!

  И Катинка изтича на полянката и беше най-щастливото дете в гората.