Вихра бе уморена и изнервена, така че не й бе до приказки, но виждайки ухилената физиономия на Тихомир и приканващото му махване, се приближи. Нищо не пречеше да побъбри с някой познат, бездруго не й се прибираше вкъщи. С Тихомир бяха бивши съученици и едно време често ходеха по купони заедно. Той по принцип бе свястно момче, само дето имаше отвратително чувство за хумор. Но, може би, предвид ситуацията, той щеше да си спести хапливите забележки и, по изключение, да се държи джентълменски. Или дори да прояви капчица загриженост.
– Какво виждат очите ми! – каза той и посочи стола срещу себе си. Намираха се в кварталната бирария „Магнолия“.
– Мен виждаш. Стори ми се, че ме позна – отвърна Вихра и се закова до масата.
– Добре де, ама онази Вихра, който познавах, имаше два крака, а не три.
– Бройката е същата, приятелю. Май не си добре с очите.
– Да бе, вярно. Къде буйства, та се нареди така?
– Дълга история – промърмори Вихра и като приклекна, внимателно се настани на стола. Подпря патери ...