Нощ е... Приятна майска вечер. Вятърът си играе с кожата ми - кара ме да настръхвам. Уханието на акациите ме омагьосва. Косата се плъзна по врата ми, къдриците се разрошиха от вятъра. Толкова е приятно... Небето, осветено от своите звезди... Красотата на прелестта им, блясъкът. Къщите, отворените прозорчета в малките часове - толкова Страст! Полюляването на пердетата, бледите светлинки в процепите на завесите, малките сенчици... тихите въздишки. Те горят! Продължавам да вървя... Уличната лампа угасна! Няма нищо страшно. Луната може да замести Слънцето, толкова е ярка и красива. Вятърът заигра по-силно. Роклята ми затанцува своя танц. Отново минах от Там. Нашето място, хилядите въздишки и спомени. Стигнах до крайната цел. Изтощена. Него го нямаше вкъщи. Отново. Беше тъмно и тихо. Отключих входната врата. Всички стаи бяха отворени, нямаше нужда да паля осветлението... Луната беше достатъчна. Захвърлих чантата си на пода. Започнах да се събличам. Откопчах си бавно ципа на роклята, свалих едната презрамка, след това и другата. Последва я и бельото ми. Никога досега не се бях чувствала толкова освободена и щастлива... Минах през хола. Събирал се е с приятели, излезнал е да пийнат по още едно. Сама съм. Пердето се раздвижи... Наслаждавах се на представлението му, аз пък се заиграх с косите си... Странно, замириса ми на онези свещи, които аз паля, когато искам да се усамотя. Проверих какво става - да не би Той да е забравил нещо включено. Нямаше нищо, но само вратата на спалнята беше затворена... Отворих я. Той беше там в цялата си прелест и мъжество. Стоях - на прага на вратата хилядите свещи, които беше запалил, блестяха като звезди в безкрайните му очи. Подът беше покрит с люляков цвят, въпреки това долавях неговия мирис. Той стана от леглото. Тръгна към мен с леки крачки. Доближи се близо. Бавно сложи ръка на рамото ми, гъделичкайки ме, плъзна пръсти по гърба ми. Дъхът му... усещах го по кожата си. Повдигнах се на пръсти, сграбчих силните му рамене... Той започна леко да ме целува по врата, обвих крака около бедрата му. Той продължаваше да ме целува страстно, изпепеляващо. С малки крачки се приближихме до леглото. Легнах, той стоеше над мен така зажаднял за мен и моите милувки. Гледахме се право в очите. Прокарах пръстите си в косите му, а Луната разкриваше и най-малките линии на телата ни. И тогава... Той се събуди, а мен ме нямаше. Осъзна реалността, че не познава тайнственото момиче от сънищата си и зажадува още по-силно да я срещне и да му даде знак. По същото време сигурно съм спинкала сладко, сладко, гушкайки възглавницата си... Сънувайки...