4 сент. 2007 г., 10:57
Признат грях
4 мин за четене
Колко е странен светът? Животът трескаво мени вкусовете и разбиранията си за съществуване. Всичко се променя, всичко се преобръща с главата надолу за един миг... и треперим, молим се - дано да не се случи най-лошото, каквото и да е то за дадената ситуация...
Глория беше едно жизнено, усмихнато момиче. Въпреки трудностите и преживените несгоди в живота си отпреди, тя най-сетне срещна своя принц. Човекът, с който да сподели живота си, до края на дните си. Той се казваше Калин. Само с пет години по-голям от нея, той се оказа най-доброто попадение... "в десятката". Заживяха заедно в неговият град и всичко беше като по мед и масло... До момента, в който тя разбра, че той е женен, но само по документи. Тоест, жена му си имаше сериозен приятел, но нямаше и никога не е имала дълбоко емоционална или интимна връзка с Калин. Глория прие това, защото наистина беше така. Калин беше толкова всеотдаен и любвеобилен, че и през ум не можеше да й мине, че някоя жена изобщо би го заинтересовала.
Времето течеше и нещата между тях си бяха все така идеални, без преувеличение... В един момент той каза:
- Винаги съм мечтал да се оженя за момиче като теб! И ако не бях женен за Ружа, бих те завел на момента пред олтара. Обичам те и все по-трудно намирам думи да ти опиша как прерастват чувствата ми към теб със всеки изминал ден.
Глория се усмихна и съжали, защото тя от малка мечтаеше да се види в бяла рокля. Но го разбираше и попита:
- Добре, миличък, колко време е нужно още да сте женени, за да получи тя документите, които са й нужни?
- Ами две години трябва да са общо. До момента е минала почти една... Защо питаш?
- Няма значение. Остави това сега... - каза Глория.
И така животът им си продължаваше по старому. Но решиха двамата, че искат да имат дете и бяха единогласни по този въпрос. Но Глория не искаше да има дете от женен мъж, което по принцип си беше така. И започна да умолява Калин да помисли дали наистина го иска, защото тя не иска да има дете от мъж, женен за друга. Калин, естествено, беше убеден в решението си и се предприеха стъпки по развода му с Ружа.
Глория забременя и тъкмо отшумяха пречките за брака му, когато друга вълна от проблеми заля тяхното райско гнездо.
Решиха да заживеят в къщата на Глория, да се преместят в нейния град. Там нямаше да са на квартира и т.н.
Калин се съгласи и се преместиха в нейния град. От неговия град му осигуриха работа и поне парите и препитанието не им бяха никакъв проблем.
Но с Глория нещата ставаха все по-сложни и объркани. Калин трябваше да свикне с новия град, с новите хора, с нейните родители, с работата, която дори и до болка да му беше позната, се оказа все по-убийствена и трудна. Тя поглъщаше силите му за нула време и той докато се прибереше вкъщи, лягаше да спи. Глория отначало не й правеше особено впечатление това, но впоследствие започна страшно много да я дразни. Тя имаше нужда от него... голяма, незаменима... Нейното тяло се пръскаше от бушуващи хормони, които можеше само той да усмири, поне за нощ, поне за денонощие... Но нямаше как да го направи, защото той, капнал от работа, се прибираше, хапваше и лягаше да спи. Не се мина и месец, когато раздразнението на Глория прерасна в бурни скандали, на които дотогава и тя не вярваше, че е способна. Не можеше да се владее. Молеше го да остане буден. Умоляваше го. Плачеше му... докато в един момент просто търпението й стигна до лимита си и тя не започна да му крещи и да го обижда и... какво ли още не. Коремът й започна да расте и напрежението в тялото й растеше със всеки изминал ден. А Калин си беше на същото положение. В един момент Глория започна да си мисли, че той вероятно си има друга и затова няма време за нея. Тогава се започнаха луди съмнителни въпроси, които биха подлудили човек за секунди или поне биха го подтикнали към една истинска изневяра. Но не. Калин не беше такъв и това му личеше от километри. Родителите й го защитаваха, викаха й да го остави на мира да спи, а тя отговаряше бясна:
- Значи той да спи, защото е бил на работа, а аз да се тормозя, че не ми обръща внимание, защото сякаш не нося неговото дете...
И така скандалите, караниците и спането се повтаряха всяка вечер.
Глория в крайна сметка роди едно прекрасно малко същество, което си беше съвсем наред и си имаше всичко. Но проблемът си остана...
Тя роди и с течение на времето раздразнението, съмненията и хормоните й се нормализираха. Далеч не бяха вече толкова стряскащи и отблъскващи, но Калин и до ден днешен не може да свикне с факта, че до него стои неговата Глория отпреди да забременее...
Ето как се променя живота, дори и в очакването на най-светлият и незаменим празник - раждането на едно прекрасно, невероятно, прелестно, малко бебе!!!
Глория беше едно жизнено, усмихнато момиче. Въпреки трудностите и преживените несгоди в живота си отпреди, тя най-сетне срещна своя принц. Човекът, с който да сподели живота си, до края на дните си. Той се казваше Калин. Само с пет години по-голям от нея, той се оказа най-доброто попадение... "в десятката". Заживяха заедно в неговият град и всичко беше като по мед и масло... До момента, в който тя разбра, че той е женен, но само по документи. Тоест, жена му си имаше сериозен приятел, но нямаше и никога не е имала дълбоко емоционална или интимна връзка с Калин. Глория прие това, защото наистина беше така. Калин беше толкова всеотдаен и любвеобилен, че и през ум не можеше да й мине, че някоя жена изобщо би го заинтересовала.
Времето течеше и нещата между тях си бяха все така идеални, без преувеличение... В един момент той каза:
- Винаги съм мечтал да се оженя за момиче като теб! И ако не бях женен за Ружа, бих те завел на момента пред олтара. Обичам те и все по-трудно намирам думи да ти опиша как прерастват чувствата ми към теб със всеки изминал ден.
Глория се усмихна и съжали, защото тя от малка мечтаеше да се види в бяла рокля. Но го разбираше и попита:
- Добре, миличък, колко време е нужно още да сте женени, за да получи тя документите, които са й нужни?
- Ами две години трябва да са общо. До момента е минала почти една... Защо питаш?
- Няма значение. Остави това сега... - каза Глория.
И така животът им си продължаваше по старому. Но решиха двамата, че искат да имат дете и бяха единогласни по този въпрос. Но Глория не искаше да има дете от женен мъж, което по принцип си беше така. И започна да умолява Калин да помисли дали наистина го иска, защото тя не иска да има дете от мъж, женен за друга. Калин, естествено, беше убеден в решението си и се предприеха стъпки по развода му с Ружа.
Глория забременя и тъкмо отшумяха пречките за брака му, когато друга вълна от проблеми заля тяхното райско гнездо.
Решиха да заживеят в къщата на Глория, да се преместят в нейния град. Там нямаше да са на квартира и т.н.
Калин се съгласи и се преместиха в нейния град. От неговия град му осигуриха работа и поне парите и препитанието не им бяха никакъв проблем.
Но с Глория нещата ставаха все по-сложни и объркани. Калин трябваше да свикне с новия град, с новите хора, с нейните родители, с работата, която дори и до болка да му беше позната, се оказа все по-убийствена и трудна. Тя поглъщаше силите му за нула време и той докато се прибереше вкъщи, лягаше да спи. Глория отначало не й правеше особено впечатление това, но впоследствие започна страшно много да я дразни. Тя имаше нужда от него... голяма, незаменима... Нейното тяло се пръскаше от бушуващи хормони, които можеше само той да усмири, поне за нощ, поне за денонощие... Но нямаше как да го направи, защото той, капнал от работа, се прибираше, хапваше и лягаше да спи. Не се мина и месец, когато раздразнението на Глория прерасна в бурни скандали, на които дотогава и тя не вярваше, че е способна. Не можеше да се владее. Молеше го да остане буден. Умоляваше го. Плачеше му... докато в един момент просто търпението й стигна до лимита си и тя не започна да му крещи и да го обижда и... какво ли още не. Коремът й започна да расте и напрежението в тялото й растеше със всеки изминал ден. А Калин си беше на същото положение. В един момент Глория започна да си мисли, че той вероятно си има друга и затова няма време за нея. Тогава се започнаха луди съмнителни въпроси, които биха подлудили човек за секунди или поне биха го подтикнали към една истинска изневяра. Но не. Калин не беше такъв и това му личеше от километри. Родителите й го защитаваха, викаха й да го остави на мира да спи, а тя отговаряше бясна:
- Значи той да спи, защото е бил на работа, а аз да се тормозя, че не ми обръща внимание, защото сякаш не нося неговото дете...
И така скандалите, караниците и спането се повтаряха всяка вечер.
Глория в крайна сметка роди едно прекрасно малко същество, което си беше съвсем наред и си имаше всичко. Но проблемът си остана...
Тя роди и с течение на времето раздразнението, съмненията и хормоните й се нормализираха. Далеч не бяха вече толкова стряскащи и отблъскващи, но Калин и до ден днешен не може да свикне с факта, че до него стои неговата Глория отпреди да забременее...
Ето как се променя живота, дори и в очакването на най-светлият и незаменим празник - раждането на едно прекрасно, невероятно, прелестно, малко бебе!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Нели,прегръдка,миличка!!!Благодаря ти!!!
-
Глория е щастливка!
-
Светле,Кате,искрени благодарности за коментарите!!!
Прегръщам ви,милички!!! -
Хареса ми....написала си потресаващо-реалистичен разказ за живота....Браво,продължавай да пишеш все така защото имаш талант,наистина!
-
Благодаря,Вани!
Прегръщам те и те обичам,миличка!!! -
Гале,знаеш,че по принцип аз не чета разкази,но твоите са много хубави!
Поздрав и те прегръщам! -
Актуална и реална е тази моя история,милички.
Много се радвам,че ви е харесала.
Тя означава много за мен!
Прегръщам ви,Таня и Жени! -
Галя,ти наистина умееш да разказваш превъзходно.
Продължавай мила,много хубаво го правиш!
Поздрав и целувки! -
Галя, браво! На един дъх прочетох тази, на пръв поглед, съвсем (не)обикновена история! Добър разказвач си!
Поздрави и прегръдки!
:-* -
Прегръщам те,Ани!!!
Обичам те много,миличка!
Благодаря ти!!! -
Благодаря ти много,Мариола!
Прегръщам те! -
Живата истина си разкрила мила Гале, браво!
Всеки да решава как да се държи в живота!!!
Поздрави мило момиче!!! -
Благодаря,миличка!
Прегръщам те силно и нямам търпение да те видя!!! -
Увлекателно разказваш,Гале.Справила си се прекрасно.
-
Благодаря,Ицо!!!
Прегръдка! -
Поздрави, Галя!!! Не си забравила да разказваш. Интересна история!!!
-
Благодаря,мили приятели!!!
-
Животът е смесица от чувства и случвания.
Преминаването през всяко едно изпитание е много по лесно, щом има взаимност, желание за разбирателство и подкрепа.
Винаги има начин за път напред (но не с опити за връщане назад, а с приемане на всичко като поредното ново начало).
Прекрасно разказано.
Поздрав и усмивка за теб. -
Всеки един миг може да преобърне колелото на живота в друга посока.Мъдър и хубав е разказа ти , Гале.С обич.
-
Много си права, мила, живота променя хората. Много забързано и натоварено е нашето ежедневие и всеки се затваря в себе си до някаква степен и разчита на най- близките си хора. Затова трябва да сме силни, но без съмнение имаме нужда от подкрепата на любимите ни същества. Страхотен е разказа ти, с много смисъл, болка и тъга. Браво, Гале!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
