Продължение от книгата

   Павлето се спрял пред портата на Аджемовото кафене. Огромните брястове стояха величествено и приканваха людете да поседнат и да послушат игривата и нестихваща песен на бликащата и струяща бистра като извор вода на големия шадраван и шепота на листата. Той постоя дълго омаян и зашеметен от гледката. В един миг се усмихна, махна с ръка, сякаш искаше да разпори въздуха и тръгна към къщи. За  малко да се сблъска с дървената пътна врата, на която имаше табелка  с надпис “Ориент”. Вечер над вратата мъждукаше фенер и подсещаше ония, които търсеха покой.
   Изведнъж в главата му се завъртя думата “русаля”. От известно време  изучаваше обредите и обичаите в родния си край. Започна да събира статии от вестници, книжки от различни автори, които пишеха за тях. Час по-скоро искаше да се прибере в къщи. Влезе, взе един вестник от рафта и зачете: “Русаля е древен обичай. Най- напред Атанас Т. Илиев предоставя кратко научно изложение. Опитва се да разтълкува названието “богини”, което на гръцки значи нимфи. Името "русалка"  на прастарославянски значи русо, русло. Почитането е свързано с древния култ към водата, който е разпространен върху цялата етническа българска територия, а също и при други народи.
Появата на тия вярвания идва от родовообщинния строй, когато в съзнанието на човека водата се възприема като първоначален хаос. Изходно състояние на всичко материално съществуващо, среда и средство за всеобщо зачатие и раждане, първото средище и дарителка на живот. От тогава нейните функции се определят от свръхестествените ù сили. Векове наред се съхранява полуреалистичният образ на тези божества от женски тип. И така, русалките според старите вярвания са богини на водите, най-вече на реките и потоците. Почитали се и се представяли като млади, красиви, дългокоси девойки, които живеят в дълбочините на водите.”
   Така беше се зачел, че не забеляза майка си, която го наблюдаваше любопитно.
- Сине, отдавна та чакаме за обяд, а ти... виж кое време е?
- Мамо, знайш, че имам работа.  Ей на.
   Майка му стъкми набързо софрата. Бяха великденските пости.
Яденето беше постно. Павлето много обичаше хляб, лук и сол, но сега реши, че няма да хапне от лука, щото довечера щяха да ходят с Вяра на концерта на мандолинния оркестър. Затова набързо похапна от вкусния фасул на майка си и стана от софрата.
- Мамо, искам да вида кво пише Славейков за обредите! Нъл книгата е още на оня рафт?
- Добре, сине. Имам си аз умно и учено момче. Зная си аз, че си акъллия. Се искаш да знаеш нещо. Се търсиш. Голям челяк ше станеш. Ето, там горе е.
   Павлето се приближи до рафта, леко се повдигна на пръсти и взе книгата. Разгърна няколко страници, спря на една и зачете: “Доколкото се знае, празнуването на Русаля, спазено у българите, навсякъде е еднаква и държи цяла седмица. Наричана Русалската неделя, която започва навсякъде, седем дни преди Петдесетница и свършва на този ден. Как са се празнували тези празници в старо време и какви обреди и тържествования са ставали, не ни е познато.  Засега спазено е  само сред жените. През тази седмица онези, които раждат, още да вардят да не предат и всичко изобщо да не перат, и строго пазят да не правят помия, и да не става никакво проливане на нечиста вода.”

Следва продължение