Утрото дойде като зимният сняг. Колю стана рано. Чана Пена и вуйчо Михо още спяха. Запали огъня в огнището, сипа вода в джезвето и оная билка, ментовата, за да успокои бурята, която все още бушуваше в гърдите му. За запева ше му трябва много вино, месо и самуни хляб. Плат за блузата на Керана, а и тоалетна кутия за менгушите, ше купат с чана Пена от пазара. На Гарабет-златарина, ше дадат оная пара, дето майка му, лека и пръст беше зашила в ткан плат и место муска, беше я вързала на шията му с здрава връв. Керана рече, че обичала детелити. Тъй че, ако Гарабет му направи детелини, добре. Още днес ше отиде в "Балкански лъв" при бая си Ивко Гаврилова и ше поръча от онуй - пенливото, червено винце, а мож и малко сливовица. Парата няма да жали. Вече работи в печатница "Съгласие" при челеби Панайота и бая печели. Арен челяк е челебията. Сички го тачат. Чок работа, ама има кво да са учи. През ръцете му минава токвоз четиво. Нямаше време за приказки. Той трябваше да чете, да знай кво става по с ...