Продължение от книгата

Изведнъж чана Пена се сепна. Споменът беше оживял. А над гробето той придоби оная свежа струя, която я накара като сапунен мехур да политне нагоре и да се притисне в топлата тейкова прегръдка. Тя все още помнеше образа му, който изплува с невидима лодка, за да донесе утеха в душата и. Той все още беше млад и силен пред очите ú. Фащаше я с големите си  силни ръки и я дигаше във въздуха. Тя са смееше и детското ú гласче звънтеше. А той заедно с нея са въртеше и политаше кат пеперуда. Скоро беше го сънувала. Стоеше пред нея, облечен с бозава антерия, с надиплени потури. Така го погребаха. Чана Пена разтърси глава. Беше време да почисти и гроба на майка си. Сурова жена беше тя. Още поменуваше строгите ú кафяви очи. Не одобри женитбата на чедото си. Цял живот не можеше да си прости, дето зе Михо. Отведе я той в града. Но старците излязоха добри люде. Поминоха са и те, лека им пръст. На таквиз ора и шапка мож да сваляш. С добро ги поменува, а най- ного свекърва си.
   Тертеплия жена. Научи я на ного неща. Къшница я направи. Нищо, че не им роди дете. Лоша дума не чу от устата им: "Щом младите са обичат, ний сме нула"-  думаха те.  Еднаж, свекър ú беше  пийнал повеч и Пена за пръв път чу от устата му: "Чуйш ли, Марго, ората що хортуват? Наща снаа яловица била. Що правила още у дома ни?"
   Сълзи заклокочиха в очите на Пена. Буца застана в гърлото ú. Тя закри очи и влезе в одаята. Полегна на миндера и зари глава във възглавето. Тъй я завари Михо. Прокара ръка по главата ú и  притисна гърдите си. Изглежда само старата беше се досетила за оная вечер! Преди да почине, тя я извика и ú рече:
- Чуй, дъще! Един грях имаме ний. Прости ни! Нек душата ми е чиста пред теб!
    Пена се наведе, целуна я по челото и рече:
- Аз отдавна съм ти простила, мале.
    Старата склопи очи завинаги. На устните ú се криеше усмивка.

Следва продължение.