Село Змейково

Глава 12

Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира-магьосник.

Краз протегна ръката си напред и капитана усети как леко започва да се издига нагоре. В следващия момент капитана се намираше в безтегловност. На около метър, а след това на около два метра над покритата с кръв от кървавия дъжд земя. Дъждът всъщност беше спрял, след края на боя. Но никой не беше обърнал внимание на това. Но определено Мартоломей видя как капитан Бело полетя над земята. Той веднага показа на братята какво се случва с капитана.

***

Сержант Мицкин се беше спасил от кърваво-дъждовната нощ, която беше пагубна за батальона, на който служеше. От главата не можеше да му изскочи това, което направи. Та той предаде своя капитан, своя батальон и страна. Страна, която да бъдем честни, си мислеше той не беше много почтена. Използваше змейове за да отвлича хора. Не просто хора цели семейства и села. Това което той направи беше предателство към една садистична родина. С тези мисли се успокояваше докато се луташе в тъмното през гората. Той не знаеше на къде точно върви, определено беше изплашен и объркан. Но вървеше. В един момент вече като, че ли леко му се проясни. Погледна към звездите. Видя познатите му съзвездия. Ориентира се. Да поне се бе лутал в правилната посока. Връщаше се към Барад. Но какво щеше да прави там един предател. При всички положения ще са се досетили, че той ги е предал. Няма как друг да е. Той е жив, платил е за живота си като е предал лагера. Но той не спираше да върви на там. Знаеше, че може да има някой, който да е оцелял и да го заподозре но въпреки това вървеше към Барад. Градът, в който стана сержант.

***

В този момент Краз погледна изплашения до смърт капитан от холоранската армия и пусна ръката си надолу. Но капитана не падна на земята. Той си стоеше във въздуха на около два метра над повърхността. В този момент очите на Краз и Шонтеран се свързаха с видим светещ зелен лъч. Който излъчиха очите на ведмака. Краз промълви няколко думи на някакъв неразбираем за момчетата език. След, това капитан Бело също проговори, но те разбраха всичко, което той каза, въпреки, че говореше много бавно и монотонно:

- Им-пе-ра-то-ра склю-чи сде-лка с ед-на мо-гъ-ща ве-щи-ца. Тя ома-гьо-са зме-йо-ве-те и те от-вля-ко-ха хо-ра-та от край-гра-ни-чни-те се-ли-ща на Бел-гар. - той направи пауза. Краз даде някакъв знак с ръката си към момчетата, който Койчо го разбра и се приближи напред. Зададе въпрос:

- Каква е целта на императора?

- Да за-в-зе-ме сто-ли-ца-та ви. - отговора на Шонтеран бе все така монотонното и продължи: - Цел-та е не-що, ко-е-то ва-ши-я кан крие. - тези думи провокираха любопитството на всички. Янко не се стърпя и се присъедини към брат си с думите:

- Какво крие нашия кан?

- Ни-во-то ми не е до-ста-тъ-чно за да зна-м.

- Колко е числеността на армията ви? - зададе въпроса си и Марто, който още не можеше да повярва на очите си, че разпитват капитан от холоранската армия, и то хуманно. Но дали разпита беше хуманен, наистина?

- В мо-мен-та са из-пра-те-ни сто хи-ля-ди ду-ши. Ние бях-ме част от вто-ра-та офан-зи-ва от още три-ста хи-ля-ди ду-ши.

- А другите, - Марто продължи да пита. - Къде са другите полкове?

- Под-го-твят се в Ба-ра-д и след два дни тря-бва-ше да ни на-сти-гнат.

- А хората, които змейовете отвлякоха, добре ли са? - Койчо изпревари Янко, който също напираше да зададе подобен въпрос.

- Да. - колкото и монотонно да го каза Бело, се долови лека несигурна нотка в отговора.

- Сигурен ли си?- Янко не беше обеден в думите му.

- Не, но та-ки-ва са на-реж-да-ния-та. - това вече прозвуча сигурно.

- Къде можем да намерим тази вещица? - Койчо се намеси отново. - Как се казва?

- Не-зна-м. Каз-ва се Антига... - когато Бело произнесе името и то не беше на срички. След което припадна във въздуха. Краз го освободи от магията си и той тупна на земята.

- Той вече е жив труп. - каза Краз.

- Какво точно му направи? - попита Мартоломей. Краз се спря пред едричкия белгарин и се взря в очите му. Марто първоначално пое погледа но се изплаши. Очите на Краз сменяха цвета си. За това той отби поглед в страни.

- Искаш ли да опиташ, така най-лесно ще ти обясня.- намигна му Краз, и го подмина. След което се обърна към другите: - Какво чакате? Трябва да стягате багажа и да тръгвате.

Другите го последваха като зомбита.

***

На сутринта цялата групичка вече беше на километри южно от събитията от последната нощ. Пътят пред тях нямаше да е лек. Те продължаваха към земите на Траксмаргите. А до там още колко ли препятствия щяха да преодолеят? Там беше тяхната надежда да намерят тайния вход към тяхната цел – село Змейково. Но преди да стигнат там в главата на Койчо се въртеше нещо друго. Заформяше се една идея, която щеше да ги отклони от пътя им в името на родината си. Те трябваше да спрат някак си тези триста хиляди холорански войника. И най-важното да научат повече за Антига, защото по всичко личи, че ще трябва да се срещнат с нея. От тази среща ще зависи спасяването на техните приятели и роднини. Дали Краз не знае нещо повече за тази вещица, от колкото казваше?

Следва...