Прокурорът

не пропуска случай да мине покрай мен и да не спре. Д-р Манова, твърди, че понякога дори си измисля причина, за да дойдат към паркинга…

- Добре, че и двамата слушаме еднаква музика – шегува се дамата, която е всичко за прокурора – любима жена, домакиня, личен лекар, секретарка, доверено лице и шофьор…

Следващото същество, без което не може човекът над когото стои само Бог, е домашната котка…

Разпнат от противоречия Иван Татарчев, винаги търси средата, където се чувства свободен и не скрива презрението и ненавистта си към зараждащия се псевдо елит – често безпардонно гони от кабинета си набедени политици и даже министри…

Той предпочита да общува с простолюдието - там плува в свои води, всяка друга среда му е чужда и той я избягва старателно… Търси контакт с обикновени хора и не пита кой си, откъде си и какво правиш тук на този прашен паркинг… Всичко приема за даденост, все едно всичко знае за теб или просто счита, че това не е важно, не го интересува, ти си онова, което си, което чува и вижда пред себе си…

- Нещата са такива, каквито са!...

За мен, естествено, е повече от клиент, по-скоро желан гост – пием кафе, обядваме, прекарваме часове в приказки. Не чух нито веднъж да коментира или прави квалификации на политици, и изобщо да политиканства. Веднъж се оплака, че медиите му преписват какво ли не, дори някакви имоти в Еленския балкан:

- Ако е така, тогава си ги искам, да ми дадат ключове - да си ги ползвам!...

Понякога подхвърля някоя солена, ей така, без да му пука и съобразява… Не се притеснява да седне на разпивка и налочи с водка с момчета от престъпния свят, щом се чувства добре в тяхната компания... Не скрива възхищението си към някои от тях и омразата към определени водещи политически личности… Не се смущава да заяви:

- Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо…

Прям и открит към всеки и всичко и затова враговете му са в пъти повече отколкото приятелите. Не го интересуват действията и делата на хората извършени при определени обстоятелства, а същността на човека! Той отива във Виена да предупреди Огнян Дойнов да не се връща в България, защото ще го арестува, празнува именният си ден с Кръстника на мафията Иво Карамански и вдига службите на пръсти!... Признава, че не е съвършен и не се опитва да скрие това, а когато сбърка има мъжеството да признае грешката си…

Изключително емоционална личност, лесно може да бъде изваден от равновесие и затова често допуска грешки, което съвсем не му пречи да сложи ръка на сърце и да признае, че е сбъркал.

Върл любител на руските емигрантски песни и църковна музика… Ако поиска заглавие, което нямам в момента, след ден-два му го изпращам на адрес у дома на Гурко… След 1999 г., когато му изтече прокурорския мандат, често с д-р Манова се случва да бъркат по джобовете и събират стотинки, та да платят. При всяко пазаруване вземат обикновено над десетина касети и получават една премия. Ако надвишат петнайсет, получават две и.т. Когато забележа, че повтаря някое заглавие му напомням, че това вече го има, а той:

- Имам добри приятели и често ги „харесват“ - правят си подаръци, затова някои повтарям по няколко пъти…

Един слънчев следобед на паркинга се изтърси Карамански с цялата си кохорта и разбира се, плътно да него самият Колумбиец… В такива моменти кебапчиите настръхват и следят при кого ще спре тайфата, защото знаят, че ще падне ядене на корем, голям оборот и бакшиш отгоре… За голяма изненада на всички Карамански се запъти към мен:

- Здрасти!...

- Жив и здрав!...

- Казаха ми, че си имал богат асортимент на руски емигрантски песни…

- Почти се досещам откъде ти е информацията…

Карамански се усмихна:

- Направо ми каза: Върви си ги купи, не ти ли омръзна да ме оставяш без музика! Аз ги прибирам от него, други пък от мене…

- Нямаш ядове, нали и аз трябва трябва хляб да ям…

Отново сдържана усмивка…

Карамански не каза, както това правят мнозина негови събратя:

- Виж какво: Я, докато хапнем, отдели каквото имаш от тая музика!...

А спокойно прослуша една по една петнайсет касети, плати си ги, получи една премия и замина за Търново, където с нетърпение го очаква друг един прославен герой – Митю Пищова…