- Ало, Майа, нашите заминаха на почивка и в събота правя страхотен купон. Чакам те още в петък, за да ми помогнеш.

- Нина, здравей първо. Нали знаеш, че не обичам шумните мероприятия. Ще дойда в неделя, за да ти помогна да почистиш и да си побъбрим.

- А, не! Този път не дойдеш ли, ще ти се разсърдя.

- Това е изнудване.

- Моля те, ела! Ще спиш у нас и цяла вечер ще си говорим, както когато бяхме малки, помниш ли?

- Добре де, нави ме. До петък.

- Да не забравиш! Чао.

Сякаш че беше поканила целия свят. Къщата и двора с басейна бяха пълни. Е, не е от онези басейни по филмите, но беше достатъчен да се проведе конкурс за мис «Мокра фанелка».

Седях с чаша в ръка и гледах шумотевицата наоколо. Колегите и колежките ù бяха страхотни. Бивши съученички, приятелки, с които се подготвяше за кандидатстуденските изпити. Представяше ме на всички като че ли съм английската кралица. Нямаше да е лошо да съм.

- Пак ли си сама? Направих този купон едва ли не и заради теб. Погледни колко момчета има. Само да протегнеш ръка и ще имаш когото си искаш Весели се, времето тече! Ние със Сашо се качваме горе. Забавлявай се, докато си млада, а не като се пенсионираш. За тогава ли се пазиш? Не те разбирам. Когато Марио те напусна, те утешавах. Но Калин го заряза ти. Да не би Марио да е голямата ти любов и след него потоп?

- Може би, да. Все още не мога да го забравя. Затова скъсах с Калин.

- Голямата ти любов предстои. Мисли си така и тя ще дойде. Аз изчезвам.

- Знам, помня: «Мисли позитивно!» Хайде, че Сашо ще изгори без теб. Страхотна е моята Нина. Тя е моята покровителка, моята вълшебна фея. Колко сме различни и колко близки. Нямам по-верен приятел от нея. Ще мисля позитивно, може така да намеря голямата, истинска любов. Дали да не потърся своя принц, след като феята ми пожела късмет? Колко са хубави всички и колко безгрижни.

- Търсех те цяла вечер, къде беше? Търсех те цяла вечност, любов моя! – бях в прегръдките на висок и силен мъж. – Толкова ми липсваше, толкова… Радвам се, че те намерих! – той ме обсипваше с целувки. Това май е дело на Нина. Едва се отскубнах от силната му прегръдка. Сигурно е пиян. Не, аз бях опиянена. Това беше… принцът. Срещу мен стоеше младо, красиво момче. Ухаеше опияняващо и ме гледаше изпепеляващо. Взе чашата, която държах, постави я на масичката до мен, без да сваля очи от моите и ме вдигна на ръце. Без да мисля, обвих своите около шията му и отговорих на страстната целувка. Не помня как изкачихме стъпалата и се мушнахме в първата празна стая с легло. Всичко друго беше приказка. Всеки допир, всяка целувка предизвикваха в мен стенания, вопли и крясъци. Само успях да съобразя, че виковете ми се заглушават от силната музика и ужасната еуфория в двора и на никого не пречеха. Цялата страст, събирана и потискана в мен, избухна. Аз бях стихия, природно бедствие, но вече не можех да се спра за нищо на света.

- Ти си неповторима, страхотна, нямам думи! Ти си мечта!

Чак сега се сгуших в него. Та аз съм толкова притеснителна. Какво ми стана?

- Обичам те!

Той ми шепнеше нежни думи, а аз дори не знаех името му. Какво става с мен? Това е толкова… долно. Сякаш че съм някоя…

- Обожавам те, ти си върхът! Ти си… съкровище и аз няма да те изпусна. Никога и за нищо на света. Реших!!! Къде е банята? Искаш ли да слезем долу и да потанцуваме? Нощта е романтична, нали? Като в приказките, а ти си приказната принцеса.

Това са продължение на моите мисли. Не е истина.

- Банята е – и посочих с поглед вратата срещу леглото.

- Аз съм пръв, както винаги, и после те чакам долу.

Изкъпах се. Водата ме галеше и отмиваше неговия мирис, преминал в мен. Сега ще се измия, ще сляза долу и него няма да го има. Всичко е само сън, прекрасен сън.

Точно така и стана. Пак седях с чаша в ръка и гледах как другите се веселят, само че с очи търсех моя принц.

- Веселиш ли се? – Нина ме дръпна за косата и продължи – О, ти си мокра, значи си купонясвала?! Но за това после ще ми разказваш. – каза тя и изчезна пак като в приказките..

Станах рано или по-точно дори не бях лягала. Купонът продължи почти до сутринта. Миех съдовете, когато Нина се свлече по стълбите от втория етаж.

- Страхотна нощ, нали, Майа?! Повесели ли се? Остави чашите, по-добре направи кафе, после ще оправим. Сашо спи като пребит. Горе има още спящи, но кога са се изнесли останалите, дори не съм разбрала.

- Аз се оказах по-добра домакиня от теб.

- Сипи ми още кафе. Кажи ми, хареса ли ти някой? Бях поканила много колеги, дори съседа ми, който е много готин, но малко надут. Мярнах го по едно време, но после изчезна. Язък, че е толкова готин, след като не е купонджия. И защо ли пиеш кафе, след като заспиваш? Я, марш да спиш! Друг път ще ми разказваш. Намери си някое легло, само да не е при Сашо, че ще те убия!

Дълго време лягах и ставах с тази страстна авантюра. Този загадъчен мъж сякаш наистина беше принц от приказките. Вече не знаех реалност ли бе или плод на моята фантазия. Оказа се, че плодът на нечия фантазия растеше в мен.  Бях бременна и объркана. Аз дори не знаех името на бащата на моето дете.

- Защо не ми каза? – Нина се чувстваше виновна. – Как беше облечен? Ще го открием.

- Няма значение. Сама съм си виновна.

- Какво мислиш да правиш?

- Ще го родя.

- Ти си луда! Ами ако баща му е някой смахнат?

- Не е. Той е най-нежният мъж на света.

- Ами вашите какво ще кажат?

- Баща ми ще ме разбере. Откакто се разведоха и живея при него, някак станахме по-близки. Станахме приятели. Вечерите са дълги. Защо по-рано не ни оставаше време да си поговорим, просто не знам. Но майка… Тя ще получи шок, дъщеря ù с извънбрачно. Пък и сега не е подходящ момент да им кажа, сестра ми се омъжва. Откакто нашите се разделиха и ние с нея се отдалечихме една от друга. Тя живее при майка, аз при татко… Уж сме сестри и толкова еднакви, а всъщност сме страшно различни.

Освен Нина, никой не знаеше, че съм бременна. Щях да кажа на нашите след сватбата на сестра ми.

Тя беше в еуфория. Беше на седмото небе от щастие. Оправях ù косата. Сватбената рокля ù стоеше супер. Тя се суетеше, а аз си представях, че ще изглеждам точно като нея в сватбена рокля, но може би по-късно, някога. Не, не ù завиждах. Та аз дори не познавах момчето, за което се омъжваше. Бяхме сестри, но не и приятелки.

Чу се шум, весел смях. Майка отвори вратата:

- Готова ли си? Той дойде да те вземе.

Вратата се отвори широко и в рамката ù застана… моят принц. Олюлях се, но това беше празникът на моята сестра. Стиснах здраво облегалката на стола, за да не припадна.

- Ти никога не си ми казвала, че имаш сестра близначка.