Лежах върху четирите стола, измършавял от глада, с непрекъснатото усещане за вина. Виновен бях за това, което се случваше около мен - за това, че не ми плащаха за работата, а съм добър в това, което правя. За това, че вече четири години съм в София за да пробия, да спечеля пари и нищо не се получаваше, а се старая. За това, че напуснах семейството си... За това, че майката на малката ми дъщеря хареса друг, напускайки мен и страната, за да търси щастието си някъде в Европа, а дадох толкова много от себе си, за да им покажа, че съм добър съпруг и родител. За това, че другата ми дъщеря не иска да си говори с мен, обвинявайки ме в безнравственост и липса на любов. А толкова много ги обичам. За това, че Ники вече го няма...
Присъдата беше една: ВИНОВЕН
Заспивам...
Заглавие: Завръщане на миналото? Усещане за прошка?
Виждам основно „Бялата чешма". Нещо странно витае във въздуха. Усещам го, но не разбирам какво е. Поглеждам чешмата. Все същата си е. Площадчето пред нея, покрито с плочи от бял ...