Прощална целувка
1 мин за четене
Пръстите му затрепераха от вълнение. Той отново щеше да я обгърне, да я погали, да вкуси от нея. Но тя не беше като онези момичета, които чакат да открият своята истинска любов. Тя се хвърляше в обятията на онзи, който я пожелаеше, а после не го пускаше да си тръгне, освен ако тя не му беше показала пътя. Сега той беше поредната жертва, неподозираща за нейната измамна игра, за лъжите й. Тя му бе обещaла любовта си, а той като глупак бе повярвал на всяка нейна дума за прекрасно бъдеще. Колко беше наивен! Малко по малко тя го изсмукваше, изпиваше живота от него като вампир. А той, наивникът, беше толкова пристрастен към нея, че не минаваше и миг, в който да не си представи лицето й или да не повтори лъжливите й думи наум. И нито веднъж не се усъмни в нея, в казаното от нея, в постъпките й.
Сега, когато тя отново беше в прегръдките му, той не можеше да я пусне. Просто нямаше силата окончателно да скъса с нея. Тя го погледна в очите и впи устни в ръката му. Последен миг на щастие – прощална целувка, с която тя, дрогата, го изпрати по пътя към смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Вичева Все права защищены
