20 дек. 2008 г., 22:12
Просто история
1 мин за четене
Имало едно време едно самотно момче, което беше наранявано доста пъти от чувството наречено "любов".
То бе изгубило цялата си вяра към любовта.
Но един ден, когато момчето се забавляваше със своите приятели в парка, то видя любовта на своя живот.
След няколко дена те се запознаха, почнаха да си пишат, излизаха заедно и се забавляваха.
Минаваха дни, седмици, но те не спираха да се обичат, а точно обратното - с всеки изминал ден те се обичаха повече от предишния.
Но един ден всичко свърши... момчето каза, че няма смисъл да се виждат, каза, че нищо няма да стане, тогава момичето със сълзи си тръгна.
Това беше денят, в който момчето направи най-голямата грешка в живота си.
Минаваха седмици, месеци... момчето се радваше на своя живот.
Но един ден то бе усетило, че бе направило голяма грешка да напусне неговата любов така.
То бе усетило колко много я обича, дори и живота си би дал за нея, но беше вече късно...
Момчето се опита пак да се върне при нея, но тя не му даваше втори шанс, то пак се опитваше и опитваше, но тя му казваше НЕ.
И тогава един ден те излязоха заедно, момчето се радваше до полуда, че ще я види и ще бъде отново с нея.
Тя го беше целунала и беше му дала смисъл за какво да живее.
Той беше щастлив, радостен и знаеше, че ще бъде пак с нея...
Но след няколко дена те се скараха, тя му беше казала, че не е сигурна дали би му дала отново шанс.
Тогава момчето, което беше наранено за пореден път от любовта, беше решило да си отнеме живота, защото не можеше да живее повече без нея.
Момчето взе един нож и започна да си реже вените, но по едно време спря и си помисли, ако се самоубие никога повече нямаше да я види... тогава той остави ножа и реши да се опита с всички сили да си върне своята любов пак при него.
Момчето се надяваше, че тя би се върнала при него и вярваше, че би му дала втори шанс, за да си поправи грешката...
П-с : Обичам те много...
То бе изгубило цялата си вяра към любовта.
Но един ден, когато момчето се забавляваше със своите приятели в парка, то видя любовта на своя живот.
След няколко дена те се запознаха, почнаха да си пишат, излизаха заедно и се забавляваха.
Минаваха дни, седмици, но те не спираха да се обичат, а точно обратното - с всеки изминал ден те се обичаха повече от предишния.
Но един ден всичко свърши... момчето каза, че няма смисъл да се виждат, каза, че нищо няма да стане, тогава момичето със сълзи си тръгна.
Това беше денят, в който момчето направи най-голямата грешка в живота си.
Минаваха седмици, месеци... момчето се радваше на своя живот.
Но един ден то бе усетило, че бе направило голяма грешка да напусне неговата любов така.
То бе усетило колко много я обича, дори и живота си би дал за нея, но беше вече късно...
Момчето се опита пак да се върне при нея, но тя не му даваше втори шанс, то пак се опитваше и опитваше, но тя му казваше НЕ.
И тогава един ден те излязоха заедно, момчето се радваше до полуда, че ще я види и ще бъде отново с нея.
Тя го беше целунала и беше му дала смисъл за какво да живее.
Той беше щастлив, радостен и знаеше, че ще бъде пак с нея...
Но след няколко дена те се скараха, тя му беше казала, че не е сигурна дали би му дала отново шанс.
Тогава момчето, което беше наранено за пореден път от любовта, беше решило да си отнеме живота, защото не можеше да живее повече без нея.
Момчето взе един нож и започна да си реже вените, но по едно време спря и си помисли, ако се самоубие никога повече нямаше да я види... тогава той остави ножа и реши да се опита с всички сили да си върне своята любов пак при него.
Момчето се надяваше, че тя би се върнала при него и вярваше, че би му дала втори шанс, за да си поправи грешката...
П-с : Обичам те много...
© Георги Георгиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Приятелю, казваш, че няма пари за учебници... Можеш обаче да четеш и в интернет, само трябва да си направиш труда да потърсиш! Как може да имаш двойка по български и литература?! Аз бих се срамувала от това, а ти го казваш едва ли не с гордост. Не ти се учи, но след време ще осъзнаеш, че е трябвало, защото от това зависи бъдещето ти. И, повярвай, животът е прекалено ценен, за да го захвърляш с лека ръка! Щастлива Коледа ти желая и много светлина в душата! Едва сега видях, че това е първото ти произведение тук, така че "Добре дошъл и дано ти хареса в сайта"! Чети и можеш да научиш много!
-
Ами тогава какво прайш тук, бре млади момко?! Тук всички са отличници! Всъщност, може да поспестиш аз учебници от амфетаминчетата. Ползвай витамини, откажи се от амфетамините, научи си уроците и тогава добре дошъл при нас!
-
Значи първо от каде пари за книги и учебници бе :D бедна нация сме ние :D няма пари за храна :D и второ на кого му се учи :D Всички сме идиоти :D:D
-
Е ко да направя имам 2-ка по български :D
-
Първо си оправи времената, Амфетаминчо! Направи го като за хора... Абе, вий малките как си мислите че мре човек? Да не мислиш, че е толкова лесно и просто? Да не мислиш, че човешкия живот е даден само за това да го припикаеш на първото стъпало? Егати тъпотията!...
Я се стегни в кръста! Защото така написано не е ПРОСТО ИСТОРИЯ, а ИСТОРИЯ ОТ ПРОСТОТИИ
Светът не свършва с това, че двама човека са се разминали по пътя си. И слънцето няма да потъмнее от това! И Земята пак ще продължи да се върти. Момчетата пробват, момичетата приемат или отказват. Толкова!
И никът ти един!... По-добре Витаминчо, отколкото Амфетаминчо! По-полезно е и не се мре. Това, ако разбира се искаш да опиташ с някое друго момиче!
-
оптимистично и реалистично едновременно, допада ми историята и също така ми е до болка позната. любовта наранява, но времето лекува всичко
вярвай
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
