Утрин. Гореща, слънчева и лепкава. Протяга се по хоризонта. Улиците започват да се пълнят с рояци от хора забързани в своето ежедневие.
Една муха пълзи по ръката на все още спящият младеж. Поспря, отвори крилцата си и започна да се почиства. Ритуалът не продължи дълго. Започна да изследва отново света,... Нейният свят, нейната реалност.
Тръгна пак. Стигна до лицето му. Момчето се размърда. Мухата остана неподвижна върху него. Премести се върху носът му. Маркос се размърда още веднъж и отвори очи.
"Още един ден. Още един празен ден.., без нея!" - помисли си с досада той. Хвана главата си с ръце, като че ли искаше да я съхрани, да я запази от войната която се водеше вътре.
Беше влюбен! Безнадеждно влюбен. Или може би обсебен?! От един мираж, който дори нямаше име! Не, всъщност не беше мираж. Беше едно момиче, нормално, едно от милиони, което той виждаше незнайно защо едва ли не като богиня.
Една несподелена любов която сам си беше създал.
И все пак му се струваше странно защо не можеше д ...