-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен преди години!
Така спорехме с обичайния ми Слушател. Хем един и същ толкова години, хем променящ се с всяка секунда, той стоеше пред мен, изправен и величествен, убеден в моята обърканост. Беше тук да ми помогне. Винаги това беше причината за посещението му, но всеки път той знаеше, че имам все по- малка нужда от помощ.
- Преди да ме прекъснеш така грубо, казвах, че не знам какво да правя със специалните в живота ми. Кой греши? Свръх доброто отношение и разбиране, което проявявам към тях, някак остава недооценено. Нима в нашия свят няма място за толкова възвишени чувства? Или пък просто не съм открила толкова възвишени хора? Не разбирам…
Спокойно усещаше думите ми и наблюдавайки безкрая, тоз ...