Разговор

-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?

-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?

-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен преди години!

Така спорехме с обичайния ми Слушател. Хем един и същ толкова години, хем променящ се с всяка секунда, той стоеше пред мен, изправен и величествен, убеден в моята обърканост. Беше тук да ми помогне. Винаги това беше причината за посещението му, но всеки път той знаеше, че имам все по- малка нужда от помощ.

- Преди да ме прекъснеш така грубо, казвах, че не знам какво да правя със специалните в живота ми. Кой греши? Свръх доброто отношение и разбиране, което проявявам към тях, някак остава недооценено. Нима в нашия свят няма място за толкова възвишени чувства? Или пък просто не съм открила толкова възвишени хора? Не разбирам…

Спокойно усещаше думите ми и наблюдавайки безкрая, този път замълча дълго. Моето нетърпеливо взиране в него не беше достатъчна провокация, за да започне да говори. Едва когато осъзнах, че нетърпението не е подходяща стратегия, аз успях да забележа неговия безкрай и останах загледана в него. Тогава той заговори:

- Вероятно смяташ, че съм се променил с времето и това често те изправя на нокти. Но това не е така- аз съм същия. Променят се само твоите възприятия. Хубаво е, че чрез тях ти все повече се доближаваш до мен. На моменти дори си толкова близо, малката, че ставаме почти едно цяло!

Той не е като другите- вижда ме различно. Отделните части и съставки не са сглобени в едно , а са индивидуални и важни по свой начин. И докато аз се опитвах да разбера и науча емоциите, събитията, света и дори него, той пък имаше цялото знание и отговорите на всичко. Просто чакаше да му задам правилните въпроси и да се приближа достатъчно . Иначе Слушателят ми искаше да чувства и толкоз. Нямаше нужда от логика, разбиране и субективна оценка. Без значение какви- просто усещания. Това е. Елементарно, но едновременно с това толкова сложно.

- Не е нужно да разбираш, в това се състои трагедията ти.- продължи да говори той- Позволих си да те прекъсна, защото допусна фундаментална грешка още в самото начало. Защо изобщо трябва да има специални? Да, ти трябва да си заобиколена от определени хора. Но тези хора са различни в отделните етапи. Във всеки период усещаш, че някои хора те доближават най- много до мен. Именно тези трябва да държиш най- близо в дадения момент. Но етапите се променят, хората също. Защо се бунтуваш? Нима това би могло да спре естествения ход на събитията? Ако сега си дори по- объркана, значи отново се опитваш да разбереш, вместо да почувстваш казаното.

- Но така няма ли обичта да стане безсмислена? Ако не се привързвам към хората и осъзнавам преходността им , това не ме ли прави безчувствена? Ако…

-Отново започна да разсъждаваш.- прекъсна ме Слушателят- Отвори ума си дотолкова, че да повярваш в специалността на всеки един. Така няма да резбереш казаното, но ще имаш привилегията да го почувстваш. Обичта ти е предназначена за целия свят, а не за избраните от теб специални. Обичай света! Това никога няма да остане недооценено. Това означава възвишеността- другото е твоя илюзия.

Чувствах спокойствието, слушайки тишината. В този момент със Слушателят бяхме изцяло едно. Краткият момент на просветление беше прекъснат от крясък на птица, но аз вече знаех отговорът.