Аз - "не, не, НЕ и зелената светнинка изгасна. Защо трябваше да поствам, вместо да си чатя с теб, защо изгубих миговете, в които можехме да си чатим, защо проспивам тези мигове."

Аз2 - "Денис, събуди се, събуди се от този сън и протегни ръка към неизвестното, защото там има някой, който те обича и го е грижа за теб. Човек, който се нуждае от теб, както ти се нуждаеш от нея. Две сърца, преплетени във водопада на любовта, къпещи се в нейната красота. Обичаш я повече от всичко, това е неoспоримо, но дали успяваш да хванеш всеки миг с нея? А и още нещо - когато не си с нея, когато ти липсва и започнеш да си мислиш за "слънчицето ти", не си представяй миговете с нея, а самата НЕЯ. Защото тя е уникална, весела и на всичкото отгоре красива (прекрасна, мила...), нейните прекрасни кафяви очи, които като те гледат, те пронизват право в сърцето, нейните сладки устни, които те карат да полетиш, и всичко това е ТЯ. Но има и още нещо, което е над всички други -ТЯ ТЕ ОБИЧА. Помисли над моите думи и се замисли."



Из "Разговор със себе си"

Моля всеки,който го е прочел,ако може да изрази мнение или да оцени.Благодаря!