Понякога прибирам в хладилника някоя и друга книга, ей така да и дойде акъла и друг път да не ме пари с глупостите си, от сорта "любовта е велика". Глупости, велик е този, дето е измислил алкохола, щото като свърши тая велика любов, идват едни по-велики нощи, с депресии, шоколади, но най-вече с алкохол. Така започваш да се напиваш, че на другия ден ни си влюбен, ни си загубен, нито щеш любов, само искаш да повърнеш.
 Понякога оставям цветята да изсъхнат, нарочно, за да ги полея и да им се радвам, как се възстановяват, пък ако не живнат, ги изхвърлям, нали така се прави с ненужните неща, впрочем и с хората. Запленяваме ги, оставяме ги известно време на сухо и ако издържат, издържат, ако ли не на боклука. Хора много, а и цветя (е не са еднакви и не всеки заслужава на боклука, например онзи с гъстата коса, хубавите очи, големите мускули и сладките приказки, всъщност, като се замисля, май той ме изхвърли на боклука,но на тесните му дънки всичко е простено).
 Понякога си оставям обувките пред входната врата, да знаят хората, че съм вкъщи, или да си мислят, че имам гости, не може все сама, нали така, а на някого могат и да му потрябват и да си ги вземе, за последното понякога се и надявам, естествено ако не са ми любимите(тях си ги държа в антрето,а и са толкова стари, че само котката ми ги харесва, за оная работа, разбирате) така ще имам повод да си купя нови, а новите обувки на жената са, като храм-влизаш вътре и се молиш:
" -Дано не ми убиват! Дано не ми направят пришки! Дано стигна по-бързо до вкъщи! Дано не умра, май е по-добре боса, какво като е чакъл!"
 Понякога столът ми в спалнята прилича на бустанско плашило, а аз като единствената гарга съм се сприятелила с него и често като ме види, припада от кеф на земята и ми припомня, че имам за пране.
Разбира се, пускам пералня, сушилня и пак на стола.
 А понякога мислите ми са толкова разхвърляни, разпилени са като листа през есента, жълти, зелени, червени, малки големи, но най-любими са ми с дупките нарекла съм ги "куха мисъл", не вършат работа, заемат само пространство. Такива "кухи мисли", са ме водили до големи приключения. Например, онзи ден влизам в сайта на Алиекспрес и си гледам поръчките, някакво яке, готино такова, съм го поръчала преди една година, а не е дошло. Ау, побеснях. Пиша аз на английски, разбира се, аз не го знам този език(знам само български, и езика на любовта "Саше измии чиниите" например) и с преводача от Гугъл, така, обяснявам им случая и получавам съобщение:
 "-Госпожо, Вие не сте добре!"
Пламнах, главата стана бомба и се уголеми хиляда пъти, поне. Ах, тези малки, коварни китайчета. Пиша втори път:
"-Аз съм си платила и си искам поръчката, или ми върнете парите!"
Отговорът пристигна и чета:
"- Госпожо, поръчката е канселирана преди една година, превод няма на парите!"  Очите ми станаха хеликоптери и за малко да излетят от орбитата си. Срам, срам, срам! Добре, че са китайци, че ако бяха българи, щяха да ме пуснат по всички групи във фейса, като "НЕКОРЕКТНА", "НЕНОРМАЛНА", "ПАЗЕТЕ СЕ ОТ НЕЯ, ВДИГА СКАНДАЛИ"!
Сега отивам да се моля, че трябва да почистя малко и дома, и душата.