Един свят, обвит от злоба, една загубена пътека към света. Нечий плач разцепва светлината, нечий вик за помощ глухо губи се в мъглата, но през нея в далечината се очертава детски силует. Сред дъжда почти умряло лежи едно дете, а до него някаква спринцовка, ръцете му целите одрани с безброй дупки от игла. Опитва се да стане, драска по асфалта с ледени ръце и бори се то със смъртта, пада, става и отново сякаш нещо го крепи и изведнъж тялото му се отпуска, а ръцете му падат върху мокрия асфалт. Една черна сянка надвиснала над ледения труп нима това наистина е тя? Нима това е ангел на смъртта? Приближавам се към нея и сякаш потъвам в мъгла, а тя е така красива, облечена цялата в черно с прекрасни бели крила и сини като небето очи и държи в ръката си една загасваща свещичка погледнах я в очите и сякаш сляхме се в едн,о тогава с изсъхнала от притеснение уста попитах я: "каква е тази загасваща свещичка в твоята ръка?" и без дори за миг да отдели погледа си от моите очи, ми каза : "Тази мъничк ...