Един свят, обвит от злоба, една загубена пътека към света. Нечий плач разцепва светлината, нечий вик за помощ глухо губи се в мъглата, но през нея в далечината се очертава детски силует. Сред дъжда почти умряло лежи едно дете, а до него някаква спринцовка, ръцете му целите одрани с безброй дупки от игла. Опитва се да стане, драска по асфалта с ледени ръце и бори се то със смъртта, пада, става и отново сякаш нещо го крепи и изведнъж тялото му се отпуска, а ръцете му падат върху мокрия асфалт. Една черна сянка надвиснала над ледения труп нима това наистина е тя? Нима това е ангел на смъртта? Приближавам се към нея и сякаш потъвам в мъгла, а тя е така красива, облечена цялата в черно с прекрасни бели крила и сини като небето очи и държи в ръката си една загасваща свещичка погледнах я в очите и сякаш сляхме се в едн,о тогава с изсъхнала от притеснение уста попитах я: "каква е тази загасваща свещичка в твоята ръка?" и без дори за миг да отдели погледа си от моите очи, ми каза : "Тази мъничка почти загаснала свещичка е душата на това дете". И сякаш нещо стана с мен, попитах я тогава: "Как да върна това дете отново към света, как да те накарам да повярваш, че това дете е важно и има право нa последен шанс?", а тя, без дори да се замисля, ми каза "Виждаш ли онзи просяк там, легналия на земята, в замяна на душата на детето искам да го убедиш да ми даде своята душа!" Изведнъж почувствах как целия свят се стовари върху мен и осъзнах, че смъртта иска да играем на игра, на която на везната сложени са два живота и аз мога да спася само единия. Но как да стане това? Коя съм аз да определям колко струва човешкия живот, кой заслужава да живее и кой трябва да умре? Но колкото повече мислих, толкова по-малко ставаше пламъчето на свещта и толкова по-трудно ми ставаше да реша. Тогава, без да се чудя и без повече да му мисля, я погледнах, от очите ми почнаха да капят сълзи и с тих глас и казах: "Вземи мен!", смъртта потрепна с криле и попита с притеснен и треперещ глас: "Защо теб? Условията ми бяха други -детето или скитника, или това дете решило да погуби живота си само?!?" без дори да се колебая, избърсах сълзите от лицето си и казах: "Питаш ме защо и чакаш да се разколебая, но уви, няма този път да е по твоите правила. Когато ти ми каза да избера кой трябва да живее и кой да умре сякаш пред мен мина целият живот на детето и на скитника, поставих ги на една везна и към всяка тяхна добрина поставях по един ден живот и изведнъж видях - везните се бяха изравнили и тогава разбрах, че не мога да ти дам нито едно от двете сърца и за да бъда чиста пред себе си ти давам мен и моето сърце" Смъртта се усмихна, погледна ме просълзена и каза: "Няма да взема твоята душа, нито сърцето на детето или на скитника, защото ти ме надхитри, ако беше някой безчувствен човек, някой егоист, щеше да кажеш да взема душата на скитника, защото е вече стар, но ти разбра, че това не е критерия, по който трябва да решиш и виждайки, че свещичката се стопява, ти предложи себе си в замяна на другите два живота. И заради това, което ти ми каза, няма да взема ничия душа. На бездомника ще му дам дом, а детето ще върна при семейството си. А ти какво искаш за награда". Изненадана от решението на смъртта и казах: "Не искам нищо, защото най-ценното, което можех да получа, го получих чрез срещата ми с теб". Красивият черен ангел ме погали нежно и отлетя, но докато ме галеше, на устата ми падна една нейна сълза, а аз дори не бях разбрала, че тази сълза носи светлина. Мъглата бавно се отдръпна, дъждът спря, а аз загубих сила в краката си и паднах на земята. По тялото си усетих топлина и една красива светлина отвори очите ми, за миг помислих, че смъртта ме е изиграла, но тогава чух птичките да пеят, децата да викат захласнати в игри, а от другата стая кучето ми лаеше по съседите. Усмихнах се и разбрах, че това е бил само един сън, но от онези сънища, които ни помагат да разберем света!

За това преди да направи избор между две или повече неща, постави ги на една везна и към всяко слагай по нещо добро и повярвай ми, така никога няма да сгрешиш!!!:)