В рода на Мила нямаше червенокоси... Чудеха се откъде се взе този ген... не че беше откровено рижа, не - но в по-голямата си част косата й светеше със онзи неповторим блясък... особено когато и слънцето я погалеше... Кожата и беше снежна, бяла, изпъстрена с палави лунички... Мила се ненавиждаше, искаше да е обикновена, стандартна - като другите... В училище й казваха зубрачка и читанка... Нямаше много приятели... Обичаше да чете... да размишлява... да учи... можеше да се каже, че всички предмети и вървяха добре... Кой знае защо учителките й по български не я обичаха... Вярно, пишеха шестици, но... откровено я недолюбваха... Друг беше въпроса с учителите - мъже... Там Мила беше фурия - особено в математиката... Не беше читанка, както я наричаха - просто вникваше в смисъла на нещата и ги разбираше... без да се налага да ги наизустява... В последните години даскалката й откровено я мразеше - не само заради външността й, а заради собственото мнение... Просто изтрещяваше... тогава беше кому ...