Разкази по еротичните дневници на Мила - 2. Спомен

В рода на Мила нямаше червенокоси... Чудеха се откъде се взе този ген... не че беше откровено рижа, не - но в по-голямата си част косата й светеше със онзи неповторим блясък... особено когато и слънцето я погалеше... Кожата и беше снежна, бяла, изпъстрена с палави лунички... Мила се ненавиждаше, искаше да е обикновена, стандартна - като другите... В училище й казваха зубрачка и читанка... Нямаше много приятели... Обичаше да чете... да размишлява... да учи... можеше да се каже, че всички предмети и вървяха добре... Кой знае защо учителките й по български не я обичаха... Вярно, пишеха шестици, но... откровено я недолюбваха... Друг беше въпроса с учителите - мъже... Там Мила беше фурия - особено в математиката... Не беше читанка, както я наричаха - просто вникваше в смисъла на нещата и ги разбираше... без да се налага да ги наизустява... В последните години даскалката й откровено я мразеше - не само заради външността й, а заради собственото мнение... Просто изтрещяваше... тогава беше комунизъм... и трябваше да се учи само това, което е правилно... И никакво лично мнение!!! За щастие на Мила, последната година в гимназията дойде нов, млад, току-що завършил учител по литература... Изпита Мила само веднъж... в началото... Не, че бе решила да го шашне - просто изказа мнението си, което не съвпадаше с написаното в учебниците... а именно, че всъщност главен герой на произведението е второстепенния - именно той носеше цялото послание на произведението, а не както мислеха всички... Учителя слуша, мисли... и се съгласи... Каза, че подобно мнение не е чувал досега... повече не я изпита... само питаше за нейното мнение...
Мила се тормозеше за външността си - като всяко младо и глупаво дете... Не разбираше - заради външността ли, или просто заради по-особения поглед върху нещата, повечето от съучениците и я отбягват... Ставаше въпрос за готините, вървежните, с които беше престижно да излизаш... Тогава се научи да премълчава, да не говори много-много... Дори на няколко пъти боядисва косата си - обикновено си взимаше кафява боя, за да не е разликата фрапираща... Веднъж се направи руса... Веднъж - черна... Нито един цвят не й подхождаше... или приличаше на сламено гнездо на лястовички, или на призрак с тази прозрачна кожа и гарванова коса... Най-накрая се примири и остави нещата естествени... май се оказва, че от всичко можеш да избягаш - само от себе си - не... Най-унизителен за нея беше момента, когато веднъж отиде за нещо на лекар - гинеколог... Ако в косата и се вплитаха червените нотки, то на интимните си части тя беше с лек мъх , откровено рижа... Сестрата в кабинета изведнъж започна да вика на друга: "Ела, ела... ела да видиш"... - и двете застанаха пред разкрачената Мила, и я оглеждаха с любопитство, като на селски панаир... Доктора, забелязал смущението й, се скара на двете кокошки: "Какво, не сте ли виждали?... Между другото - много по-хубава от вашите е..." Това изстреля двете моментално обратно, и застанаха пак до бюрото, кудкудякайки възмутено...
Първото и гадже просто се прехласваше... наричаше я сочна прасковка... казваше й, че, който и мъж да види подобно нещо, ще има единствено желанието  да изпие всички сокове... Повтаряше й: "Червенокосите не отиват в Рая..." Отначало Мила не го разбираше, но после разбра, че е не само заради цвета й, а и заради вродената  й чувственост,  естественото й отдаване на секса и преживяванията,  свързани с него... В гимназията Мила имаше няколко сексуални преживявания... но бяха толкова... ученически... Тя нищо не успя да разбере - само чувстваше някаква болка и... нищо . "Кое му е хубавото" - мислеше си тя... Едва  когато се запозна с Живко, откри с него всичко онова, което я направи истинска жена... Той беше нормално момче - среден на ръст (пълното му описание е в разказа "На първия"), но... нищо друго не беше средно... Онази част беше толкова огромна... Мила дотогава не беше виждала такъв размер... Срещнаха голяма преграда в началото - колкото и да го желаеше, тя просто не можеше да го приеме вътре в себе си... Чак на третия ден, след упорити, уморителни, изтощителни опити... успяха... Оказа се, че Мила е девствена!!!... Постепенно, с всеки изминал ден, тя свикваше... тялото й се наслаждаваше все повече и повече на изживяното, научи се малко по малко... докато не стигна до самата кулминация... само... Тя усети нещо като пърхащи пеперуди в корема си, после и по цялото й тяло... Те някак я разтърсваха, галеха с крилата си нежната й кожа... Случи й се и следващия път... и по-следващия... Тя не знаеше какво  е това... Сподели с Живко... а той, зарадван и развълнуван,  каза: "Миличка, слънце мое, пухчето ми... Ти стигаш до оргазъм!!!"
Оттогава... досега, като всяка друга, осъзнала себе си жена, Мила е подвластна на тези "пърхащи пеперуди"...