21.07.2007 г., 12:40

Разкази по еротичните дневници на Мила - 2. Спомен

2.5K 0 21

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

3 мин за четене
В рода на Мила нямаше червенокоси... Чудеха се откъде се взе този ген... не че беше откровено рижа, не - но в по-голямата си част косата й светеше със онзи неповторим блясък... особено когато и слънцето я погалеше... Кожата и беше снежна, бяла, изпъстрена с палави лунички... Мила се ненавиждаше, искаше да е обикновена, стандартна - като другите... В училище й казваха зубрачка и читанка... Нямаше много приятели... Обичаше да чете... да размишлява... да учи... можеше да се каже, че всички предмети и вървяха добре... Кой знае защо учителките й по български не я обичаха... Вярно, пишеха шестици, но... откровено я недолюбваха... Друг беше въпроса с учителите - мъже... Там Мила беше фурия - особено в математиката... Не беше читанка, както я наричаха - просто вникваше в смисъла на нещата и ги разбираше... без да се налага да ги наизустява... В последните години даскалката й откровено я мразеше - не само заради външността й, а заради собственото мнение... Просто изтрещяваше... тогава беше комунизъм... и трябваше да се учи само това, което е правилно... И никакво лично мнение!!! За щастие на Мила, последната година в гимназията дойде нов, млад, току-що завършил учител по литература... Изпита Мила само веднъж... в началото... Не, че бе решила да го шашне - просто изказа мнението си, което не съвпадаше с написаното в учебниците... а именно, че всъщност главен герой на произведението е второстепенния - именно той носеше цялото послание на произведението, а не както мислеха всички... Учителя слуша, мисли... и се съгласи... Каза, че подобно мнение не е чувал досега... повече не я изпита... само питаше за нейното мнение...
Мила се тормозеше за външността си - като всяко младо и глупаво дете... Не разбираше - заради външността ли, или просто заради по-особения поглед върху нещата, повечето от съучениците и я отбягват... Ставаше въпрос за готините, вървежните, с които беше престижно да излизаш... Тогава се научи да премълчава, да не говори много-много... Дори на няколко пъти боядисва косата си - обикновено си взимаше кафява боя, за да не е разликата фрапираща... Веднъж се направи руса... Веднъж - черна... Нито един цвят не й подхождаше... или приличаше на сламено гнездо на лястовички, или на призрак с тази прозрачна кожа и гарванова коса... Най-накрая се примири и остави нещата естествени... май се оказва, че от всичко можеш да избягаш - само от себе си - не... Най-унизителен за нея беше момента, когато веднъж отиде за нещо на лекар - гинеколог... Ако в косата и се вплитаха червените нотки, то на интимните си части тя беше с лек мъх , откровено рижа... Сестрата в кабинета изведнъж започна да вика на друга: "Ела, ела... ела да видиш"... - и двете застанаха пред разкрачената Мила, и я оглеждаха с любопитство, като на селски панаир... Доктора, забелязал смущението й, се скара на двете кокошки: "Какво, не сте ли виждали?... Между другото - много по-хубава от вашите е..." Това изстреля двете моментално обратно, и застанаха пак до бюрото, кудкудякайки възмутено...
Първото и гадже просто се прехласваше... наричаше я сочна прасковка... казваше й, че, който и мъж да види подобно нещо, ще има единствено желанието  да изпие всички сокове... Повтаряше й: "Червенокосите не отиват в Рая..." Отначало Мила не го разбираше, но после разбра, че е не само заради цвета й, а и заради вродената  й чувственост,  естественото й отдаване на секса и преживяванията,  свързани с него... В гимназията Мила имаше няколко сексуални преживявания... но бяха толкова... ученически... Тя нищо не успя да разбере - само чувстваше някаква болка и... нищо . "Кое му е хубавото" - мислеше си тя... Едва  когато се запозна с Живко, откри с него всичко онова, което я направи истинска жена... Той беше нормално момче - среден на ръст (пълното му описание е в разказа "На първия"), но... нищо друго не беше средно... Онази част беше толкова огромна... Мила дотогава не беше виждала такъв размер... Срещнаха голяма преграда в началото - колкото и да го желаеше, тя просто не можеше да го приеме вътре в себе си... Чак на третия ден, след упорити, уморителни, изтощителни опити... успяха... Оказа се, че Мила е девствена!!!... Постепенно, с всеки изминал ден, тя свикваше... тялото й се наслаждаваше все повече и повече на изживяното, научи се малко по малко... докато не стигна до самата кулминация... само... Тя усети нещо като пърхащи пеперуди в корема си, после и по цялото й тяло... Те някак я разтърсваха, галеха с крилата си нежната й кожа... Случи й се и следващия път... и по-следващия... Тя не знаеше какво  е това... Сподели с Живко... а той, зарадван и развълнуван,  каза: "Миличка, слънце мое, пухчето ми... Ти стигаш до оргазъм!!!"
Оттогава... досега, като всяка друга, осъзнала себе си жена, Мила е подвластна на тези "пърхащи пеперуди"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова откровено и чувствено-грабна ме страстта ти,направо ме накара да почувствам удоволствието от оргазма САМО от прочита на тоя разказ!Целувки и прегръдки,МИЛА!
  • а аз какво да добавя ... освен " Ни пуха, ни пера " и .. късмет .. забавлявайте се и се веселете и заради мен на срещата
  • Ех, Мери, Мери! По повод на твоята реплика и като любителка на този език ще ти напомня:

    "Не говори "Гоп!" пока не перепрыгнеш!"
  • Тъкмо си подготвях новия несесер за маникюр и Красито да земе да духне.
  • О, много ми хареса, Мила!

    Прекрасна лирическа героиня и тези нейни пеперудииии!!!
    Поздравявам те!
    Чудесна си!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...