Когато всичко отива на кино, това е сигурен знак, че трябва да излезеш от филма...
Шефът замина на почивка. Отстрани нещата изглеждат така, все едно съм заминал аз.
Предлагам Ви изключително простичко упражнение за отслабване в две стъпки:
Стъпка1 - заставате на четири крака, изпъвате врат напред и поглеждате бодро към хоризонта.
Стъпка 2 - пускам кучето...
Фризьорката имаше лош ден. Така и не разбрах, дали се опитваше да ме подстриже, или искаше да ми вземе кръв по няколко различни начина, използвайки машинка и ножица.
Доверието е като глътка вода, топла дреха и искрица Надежда едновременно. Изгубиш ли го, винаги ще изпитваш жажда, ще трепериш от студ и тънеш в мрак.
Намерих начин да ходя по водата - избирам места с много здрав лед.
"Физика на простите тела и глави"
Не мога да се отърся от натрапчивото усещане, че живея в България.
Хубавото на лошото е, че ти дава възможност да направиш разлика между него и хубавото.
Щастието - това е мъчителна и отчаяна борба да превърнеш таралеж в пухкава котка.
Дадох воля на чувствата си, а те извършиха такива безподобни безобразия...
В последно време човещината ми убягва. Вероятно това е знак, че се превръщам в модерен човек, или в герой на своето време...
В рецептите за щастие, често пъти неправилното дозиране на продуктите води до жестоки натравяния...
Вдъхновено от телевизионните реклами: Лъжичка хлорна вар избелва не само зъбите, но и очите.
Дръжте се естествено. Алкохолът ще свърши останалото.
В по-голямата част от Живота търсиш себе си, а в останалата - събираш намереното и разпиляно след всяка неудачна Любов...
С изпънати по конец букви написах:
"Много ми е криво!"
България е държава, склонна към самоубийство. Дори си е избрала оръжие, с което да го извърши - Народното събрание...
... И тя се върна от МОЛ-а и промени статуса си във ФБ на:
"чувствам се обЛичана"
Винаги идвам с мир и си тръгвам последен, когато войната свърши.
Според мен, преходът от Трифон Зарезан към Свети Валентин се дължи на:
Седем чаШИ разлика.
Има хора, които никога не стоят със скръстени ръце. Поради простата причина, че са им наврени в задника. И което е по-лошо - и двете им са леви.
Всичко свършва добре, когато намериш сили да спреш навреме зле започнатото.
Боксьорската версия:
Снежанка и седемте крошета.
Тъжен помен:
365 дни без чалга.
Мога да изкарам и още.
Хуманитарна криза - когато не достигат хора сред човеците в обществото...
Ако чукаш винаги на грешната врата, няма как да Ти отвори правилният човек...
Усмивката е красив аромат, който усещаш дори със затворени очи - достатъчно е да си представиш цветето.
В днешно време е истинска лудост да си нормален. Може би затова искат да ни сложат усмирителни ризи, маскирани като подарък, заделен от гардероба на ближния...
Няма по-страшно нещо в българския политически живот от това, овца да се овълчи дотолкова,че да се превърне в овца-стръвница.
Откакто оставих пиенето, спрях да чувам гласове. Остана само един, но не знам дали това е гласът на Разума, или е някой недоволен, че остана без компанията на останалите.
Невероятна футболно-алкохолна драма: нашите футболисти не можаха да уцелят вратата. На хотела.
Криворазкопаната канализация... /от Добри В и К-ников/
Размисли преди тренировка:
Няма как боксовата круша да падне по-далече от дървото.
По принцип, монетата има две лица.
Само българската е с два задника.
04.02 – 21.02.2014 г., Бургас
© Кирил Ганчев Все права защищены
шоуто трябва да продължи.
Поздравче!
Ивон,
не само по делата им ще ги познаем, но и по разменните монети, които използват, при всеки опит,да купят душите ни.
Поздрави!