22 feb 2014, 20:49

Разковани дъски - 50 

  Prosa
1079 0 12
3 мин за четене

Когато всичко отива на кино, това е сигурен знак, че трябва да излезеш от филма...

 

 

Шефът замина на почивка. Отстрани нещата изглеждат така, все едно съм заминал аз.

 

 

Предлагам Ви изключително простичко упражнение за отслабване в две стъпки:
Стъпка1 - заставате на четири крака, изпъвате врат напред и поглеждате бодро към хоризонта.
Стъпка 2 - пускам кучето...

 

 

Фризьорката имаше лош ден. Така и не разбрах, дали се опитваше да ме подстриже, или искаше да ми вземе кръв по няколко различни начина, използвайки машинка и ножица.

 

 

Доверието е като глътка вода, топла дреха и искрица Надежда едновременно. Изгубиш ли го, винаги ще изпитваш жажда, ще трепериш от студ и тънеш в мрак.

 

 

Намерих начин да ходя по водата - избирам места с много здрав лед. 
 "Физика на простите тела и глави"  

 

 

Не мога да се отърся от натрапчивото усещане, че живея в България. 

 

 

Хубавото на лошото е, че ти дава възможност да направиш разлика между него и хубавото.

 

Щастието - това е мъчителна и отчаяна борба да превърнеш таралеж в пухкава котка.

 

 

Дадох воля на чувствата си, а те извършиха такива безподобни безобразия...

 

 

В последно време човещината ми убягва. Вероятно това е знак, че се превръщам в модерен човек, или в герой на своето време...

 

 

В рецептите за щастие, често пъти неправилното дозиране на продуктите води до жестоки натравяния...

 

 

Вдъхновено от телевизионните реклами: Лъжичка хлорна вар избелва не само зъбите, но и очите.

 

 

Дръжте се естествено. Алкохолът ще свърши останалото.

 

 

В по-голямата част от Живота търсиш себе си, а в останалата - събираш намереното и разпиляно след всяка неудачна Любов...

 

 

С изпънати по конец букви написах:
"Много ми е криво!" 

 

 

България е държава, склонна към самоубийство. Дори си е избрала оръжие, с което да го извърши - Народното събрание...

 

 

... И тя се върна от МОЛ-а и промени статуса си във ФБ на:
"чувствам се обЛичана" 

 

 

Винаги идвам с мир и си тръгвам последен, когато войната свърши. 

 

 

Според мен, преходът от Трифон Зарезан към Свети Валентин се дължи на:
Седем чаШИ разлика.

 

 

Има хора, които никога не стоят със скръстени ръце. Поради простата причина, че са им наврени в задника. И което е по-лошо - и двете им са леви. 

 

 

Всичко свършва добре, когато намериш сили да спреш навреме зле започнатото.

 

 

Боксьорската версия:
Снежанка и седемте крошета. 

 

 

Тъжен помен:
365 дни без чалга. 
 Мога да изкарам и още.

 

 

Хуманитарна криза - когато не достигат хора сред човеците в обществото...

 

 

Ако чукаш винаги на грешната врата, няма как да Ти отвори правилният човек... 

 

 

Усмивката е красив аромат, който усещаш дори със затворени очи - достатъчно е да си представиш цветето.

 

 

В днешно време е истинска лудост да си нормален. Може би затова искат да ни сложат усмирителни ризи, маскирани като подарък, заделен от гардероба на ближния...

 

 

Няма по-страшно нещо в българския политически живот от това, овца да се овълчи дотолкова,че да се превърне в овца-стръвница.

 

 

Откакто оставих пиенето, спрях да чувам гласове. Остана само един, но не знам дали това е гласът на Разума, или е някой недоволен, че остана без компанията на останалите.

 

 

Невероятна футболно-алкохолна драма: нашите футболисти не можаха да уцелят вратата. На хотела. 

 

 

Криворазкопаната канализация... /от Добри В и К-ников/

 

 

Размисли преди тренировка: 
Няма как боксовата круша да падне по-далече от дървото.

 

 

По принцип, монетата има две лица. 
Само българската е с два задника.

 

 

04.02 – 21.02.2014 г., Бургас

 

 

 

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Eл Ка,
    шоуто трябва да продължи.
    Поздравче!

    Ивон,
    не само по делата им ще ги познаем, но и по разменните монети, които използват, при всеки опит,да купят душите ни.
    Поздрави!
  • Разсмя ме за естественото държание и за монетите! С възхита!
  • !
  • Безжичен,
    благодаря, брат, ще почерпя когато кажеш!
    Нека се радва населението, то дивотии дал Бог, поне малко да се посмеем.
    Поздрави!

    Кети,
    ставам прав, за да ръкопляскам на Теб, защото е важно поне един Човек, да ме разбере правилно.
    Поздравче!

    Роси,
    дръж се, къде ще търсим сега травматолог за сътресенията, предизвикани от някоя непослушна дъска
    Поздрави!

    Сър Димитри,
    викам си: "Да тресна едно спускане, пък каквото БОК покаже. Но пак останахме без медал. Поне една дъска ще им подаря за здраве
    Поздрави!

    Лина,
    понякога , дори сред разваления телефон на ежедневието, Човек може да чуе правилните слова. Само трябва да слуша. Аз това правя.
    Поздравче и на Теб!
  • Честит юбилей на дъсчиците и техния автор, с пожелание да продължи да ми показва живота такъв какъвто е.
  • "Дръжте се естествено. Алкохолът ще свърши останалото.".
    Кире, този път... дъските ти са като... олимпийски сноуборд...
    Неповторим си!?!?
  • Най-обичам да ме перне някоя от разкованите ти дъски, Кире!
    След тези вече получих мозъчно сътресение - та затова те поздравявам!
  • Браво! Ръкопляскам права!
  • Браво! Пак! И БИС! И Честит 50-ти юбилей на "дъските", а с двата задника на българската монета ме разкова тотално... !
  • Танче,
    но стига ми тая награда, един от късметите, да се сбъдне.
    Тогава ше подаря цялата баница, заедно с мекото.
    Поздравче!

    Танче /Иванова /,
    болят, когато в тях има истина, Приятелко. А щом някой вижда Истината, завоалирана сред смеха, значи има очи за нея.
    Поздрави сърдечни и на Теб!
  • Супер! Умни - остроумни, а...болят (повечето)!
  • Киреее, от която и страна на баницата да се намираш, все ще ти я изядат изпод носа! Барабар с късметите.
Propuestas
: ??:??