Когато го заловиха, той се излежаваше на брега на Брахмапутра. Държеше въдица в едната си ръка, а в другата свита цигара с марихуана. Слънцето придаваше златист отенък на водата, a жуженето на комарите създаваше илюзията за спокойствие. Той беше леко позамислен за красотата на една музика, която щеше да бъде съчинена в далечното бъдеще, от малко момченце, което щеше да се роди  в един град, който ще се казва Залцбург и за това как водата никога не е една и съща. Дори не се изненада, когато войникът опря копието си в гърба му, а от съседните храсти изскочиха няколко други с опънати тетива на лъковете си...

Към трети век, преди да разпнат бедното момче от Назарет, дребните държави на територията на днешна Индия бяха обединени от Маурийската Империя. По това време император беше Ашока Велики, който с блага дума и добре наточен меч беше подчинил по-голямата част от полуостров Индустан. Минавайки от там обаче, пичът въобще не беше мислил, че ще му се наложи дори да преговаря за това, кой иска да става будист  и кой не. Сечеше с прецизността на индийски скалпел по време на очна операция и си знаеше, че ще остане в историята с прякора Велики. Името му за непросветените означава "Без скръб" - (после да дойде някой тука, нали, такъв прагматик и да ми каже, че името не обвързва човека с кармична предначертаност).

- Императорът иска да говори с тебе! - изръмжа войника с копието.

- Момчета, не ви ли писна да ме гоните и все да стигаме до тука? - попита Буда. Колко пъти вече ме водихте при него? Защо настоява аз да съм му дясната ръка? Знам, не е нужно да ми отговаряш - с дидактичен тон прекъсна Буда войника, още докато оня си отваряше устата. Питам те тебе, Аджай, нали така ти беше името? Не му ли стига сегашната слава? Не му ли стигат несметните богатства? Та той не може дори да ги пропилее в този си живот? За колко реинкарнации се готви? Знаеш ли? Аз ще ти кажа - същият дидактичен, но някак малко по-раздразнен тон се появи в интонацията на Буда, докато оня пак понечи да си отвори устата. Абе, пич, ти все едно за първи път ме виждаш значи - скара му се просветеният, докато направи една ултрадълбока дръпка от тревата в дясната му ръка. Ник'ъв смисъл няма да се напъва повече! Иди и му кажи, че ще остане в историята! Той вече е там. Даже му предай,че някой ден, в далечното бъдеще, един пич от София ще напише разказ за него и мене! Така му кажи и айде махайте се, щото ми гоните рибата!

- Не става Сидхарта! - каза полуразочарован Аджай. Или тръгваш с нас, или ще чакаш още 150 години докато дойдеш в нов аватар.

Думите на Аджай поразбудиха отлежалите в избата на съзнанието Сидхартени черно-бели кадри за облака, на който душата му бе прекарала последните 150 години. Не беше забавно, единственото, което имаше, бяха спомените. И безкрайното време за мислене. То иначе как ще ти дойдат подобни глупости на главата? Буда имаше прекалено много време за мислене... Там, на същия облак, преди да дойде в Аватара на Сидхарта Гаутама се роди идеята.Тогава беше друго, защото все още експериментираше. Нямаше ясни правила на играта, но винаги се мъчеше да е на страната на хората. Една енергия скитаща се безцелно из вселената. Прихваната в облака на вселенската информация, складирана прилежно като файл и чакаща да бъде включена в най-великия експеримент на същата тая вселена. А именно живота. Химична реакция ли я превърна в душа? Физичен куриоз? Пръдна ли вселената в този миг? Какво стана, никой не знае, и което е по-важното, никога никой нямаше и да узнае! Душата започна да мисли. Първоначално опознаваше на малки глътки удоволствието от това да консумираш от вселенската информация, докато към момента на привеждането си, там на земята, буквално се бе превърнала в информационен алкохолик. Наливаше се с информация. Анализираше я. Синтезираше. Миксираше различни идеи...

След като се сдоби с всичката информация на вселената, душата се инкарнира в по-проста форма, заемаща само 3 измерения. Дойде на този свят там, в рубинената стая. Бе обгърната от най-мекия памук. После бе изкъпана и облечена, както подобава на царски син. Прие името Сидхарта и бе заобиколена от най-хубавите неща на света. Винаги пиеше най-хубавото вино. Винаги ядеше най-хубавата храна. И винаги любеше  най-хубавите жени в страната. Един ден видя нещо, което дори и на облака го нямаше! Смъртта! Когато видя колко тъга предизвиква тя у хората, Сидхарта остана смаян! Мъчеше се да обясни,че такова нещо като смъртта не съществува! Че всичко е само преходно, започна да прави беседи. Да обяснява на хората същността на вселената. В същото време обаче едни други сили не бяха съгласни с него! Те бяха богове и искаха да има баланс. Смятаха, че щом може някъде да има щастие във вселената, то трябваше да  има и равна доза нещастие! Отнемаха знанията на хората и ги караха да живеят в ментален сумрак. Боговете бяха стражите на портите! Те пропускаха информацията в човешкия свят. Те я филтрираха и винаги я замаскирваха. Никога не я представяха в нейната чиста форма. Душата знаеше какво ще се случи в бъдещето заради Боговете. Хората щяха да страдат! Щяха да разбират погрешно всички парадигми съградени на информационния облак. Щяха да се избиват заради слова изречени от един, но разбрани погрешно от друг! Най-страшно бе, че Боговете имаха силата да втълпяват идеи на хората и да се забавляват от тяхното нещастие! Такъв беше случая и с Ашока Велики! Буда не искаше подобни неща! Той смяташе,че идеите трябва да са в чист вид пред хората и затова поведе война срещу боговете. Тази история е само една малка част от пъзела, който той нареди.

- Ето че пак идваш при мене, Просветени! - Ашока се беше нахилил.

- Еми... Като се налага... виждаш, мога да бъда и вежлив - отговори Буда със зачервените си очи.

- Защо го правиш бе? Не виждаш ли колко е хубаво да си на върха на пирамидата, а под тебе да се гърчат като мравки простосмъртните? Защо искаш и те да имат силата на боговете? - ядно попита императорът.

- Защото вие всичките сте мръсни егоисти! Искате само вие да серете на чисто и само вие да гледате сателитна телевизия. Ей за това строших молитвените машини, дето ги поставиха твоите хора в Джайпур и раздадох монетите на бедните! Не можете ти и ония нахалници да си веете гъзовете по цялата вселена и да се мъчите да подчините всичко! Вие се превръщате в мръсна, долна сган от консуматори, които искат прекалено много от хората, само за това да похвърчите малко в тъпите си колесници и да е**** млади момичета! Кажи го на Вишну и той да си знае. Знам, че всеки ден се чувате по телефона...

- Няма никакъв смисъл да спориш, Махатма - сериозно заяви Ашока Велики. На всички ни е ясно, че от както има въобще някакъв живот в това русло на реалността, той винаги ще бъде подчинен на по-висши сили. Не е разумно да се дава свобода и сила на същества, които не могат да я контролират. Същества, които са малки.

Не си мисли, че те винаги са доброто. Че те са красотата на слънчевите лъчи... И че те са съвършенството на природата. Не са! - извика рязко владетеля. Не са! - защото и най-хубавата поема, и най-прочувственото обяснение в любов! Дори самата любов, ако щеш... Всичко това е една грозна и крива карикатура пред едно разцъфнало дърво! Пред изгрева и залеза! Пред океаните и реките! Пред...

- Виждам, че и на тебе са ти промили мозъка с няколко от по-скъпите си реклами. Интересно, може би и аз трябва да си намеря професионален копирайтър и администратор на храма... Обещаха ли ти безсмъртие?

Императорът го зяпна. - Ти откъде знаеш? - невярващо попита.

- Знам повече неща от тебе, защото си имам работа с тия експлоататори от времената, когато целият ви човешки род беше в топките на вселената и чакаше въздесъщата си еякулация пич.

Знам, че никога не е това, което ти казват, защото ти, както всички останали хора, трябва най-добре да си разбрал, че те могат да те допуснат в чакалнята, но никога няма да ти дадат да седнеш на техните бюра. Никога няма да те поканят на тяхната маса, и което е по-важно... Никога няма да ти позволят да имаш това, което те самите имат. Айде сега замисли се, кой е на върха на пирамидата и кой седи и се занимава с мене и моите жалки хора... Ти вършиш само черната работа. Надявам се следващият, дето ще дойде след тебе да е малко по-начетен и малко по-широко скроен, та да мога да помогна повече... Пуф... и Сидхарта изчезна яко дим.

Няколко секунди по-късно седеше пред една схлупена къщурка в Единбург. Годината беше 1872. Почука на вратата. След малко се отвори, а на прага стоеше една прегърбена от домакинската работа жена със забрадка на главата.

- Какво ще обичате?

- Александър вкъщи ли е?

- Кой сте вие? Ако сте от ония амбулантни търговци, по-добре изчезвайте... Хляб няма!

- Не, не съм. Просто искам да поговоря с него.

- Няма го!

- Моля Ви, госпожо... предайте му този плик - И Гаутама подаде на жената пощенски плик без марка и без адрес. - Нека го прегледа, когато се прибере! Ще извърши много добро дело и ще свърже милиони хора по света, които са отдалечени, но копнеят един за друг. Моля Ви! Пуф... и пак изчезна.

Когато вечерта Александър се прибра, старата г-жа Бел, неговата полуглуха майка, му каза, че през деня е идвал някакъв особен тип с арабски черти и е оставил за него плик.

Алекс взе плика и се качи в стаята си. Седна на бюрото и внимателно го разпечата. В горния десен ъгъл имаше надпис Bell telephone company, а по-надолу изключително прецизен чертеж и инструкции за създаването на първия в света на хората телефон...