Реката изхвърли труп. Беше на млада жена. Бялата ù рокля се разстла на повърхността на водата и отдалече приличаше на издут чувал. Лице не се виждаше, а дългата коса, потопена във водата напомняше водорасли, удобно скривалище за рибите.

Мъжът стоеше и наблюдаваше. Искаше да се приближи, но все не събираше кураж.

Това беше неговата жена и му се искаше да я види за последно.

Престраши се и внимателно се приближи като се озърташе постоянно.

Леко я подритна с крак, но не успя да я обърне. Съсредоточи всичките си усилия и енергия, без успех. Стръмният бряг стана хлъзгав, но мъжът сякаш не забелязваше.

Продължи да я подритва и все пак успя да я обърне с лице към себе си, но не забеляза, че дългата рокля, която и купи за годишнината им е оплела краката му.

Тя не я искаше тази рокля, изобщо нищо никога не поиска от него.

 Надуваемите кукли нямат желания.

 Идеята за роклята  беше негова, искаше да е красива за него.

И сега същата тази рокля му скрои капан от който нямаше измъкване.

Капан от пагубна страст.

Наведе се над куклата за последна милувка… подхлъзна се и падна.

 Реката свърши останалото.