Речни тайни
Реката изхвърли труп. Беше на млада жена. Бялата ù рокля се разстла на повърхността на водата и отдалече приличаше на издут чувал. Лице не се виждаше, а дългата коса, потопена във водата напомняше водорасли, удобно скривалище за рибите.
Мъжът стоеше и наблюдаваше. Искаше да се приближи, но все не събираше кураж.
Това беше неговата жена и му се искаше да я види за последно.
Престраши се и внимателно се приближи като се озърташе постоянно.
Леко я подритна с крак, но не успя да я обърне. Съсредоточи всичките си усилия и енергия, без успех. Стръмният бряг стана хлъзгав, но мъжът сякаш не забелязваше.
Продължи да я подритва и все пак успя да я обърне с лице към себе си, но не забеляза, че дългата рокля, която и купи за годишнината им е оплела краката му.
Тя не я искаше тази рокля, изобщо нищо никога не поиска от него.
Надуваемите кукли нямат желания.
Идеята за роклята беше негова, искаше да е красива за него.
И сега същата тази рокля му скрои капан от който нямаше измъкване.
Капан от пагубна страст.
Наведе се над куклата за последна милувка… подхлъзна се и падна.
Реката свърши останалото.
© Мая Ангелова All rights reserved.
