Ех, това време! Знаете как е на границата между есента и зимата – нито топло, нито студено. Бе, с две думи - нямаш идея какво ще ти донесе времето утре. Но тези всички описания не са важни – важна е тя. Да. Ей, онова момиченце с дългата кафява като абанос коса. На не повече от 14-15 години е и, повярвайте ми, тя няма представа колко скапан може да се окаже рожденият й ден.

            Тя е едно от тези деца – седящи по цял ден на компютъра и не особено впечатлени от възможностите, които животът предлага.

            Преди няколко дена тя беше поканила деца за рождения си ден. Още обичаше да го празнува и цялата тази суматоха, която внасяше този ден, я радваше.

            Една от другите й “приятелки” имаше рожден ден в деня след нейния, но тя дори и не беше помислила, че “приятелката” й и момичетата от нейната компания няма да дойдат именно поради тази причина.

            Дойде дългоочакваният ден. Партито започваше след няколко часа – нямаше идея как се организира хубави партита, но не смяташе, че за приятелките й това ще е проблем. Беше поканила три момчета – братовчед си, гаджето и техен приятел. Напоследък все със тях се движеше и те тримата бяха доста шумна и весела компания – винаги готова да ти повдигне духа с някоя прясно измислена глупост. Надяваше се с тяхна  помощ нещата да станат по-добре (на купона) – но не. Сами се сещате, че гаджето й нямаше къде да мърда, но братовчед й – втори по линия – заяви най-безцеремонно, че, ако няма хубави момичета, няма да дойдат – добре де, може би не с тези думи, но в общи линии беше това. Тя не знаеше какво да му каже и истината й се стори най-подходяща.

            Да се върнем на въпроса – два часа преди забавата телефонът започна да звъни. Едно от момичетата се отказва – причината беше така изкусно измънкана, че нищо не можеше да се разбере освен това, че няма да дойде. Настъпи уреченият час, че даже и малко отгоре – да речем, с около един-два часа. Каква ли беше ситуацията сега? Група момичета седящи и говорещи по разни безсмислени теми? - НЕ! Те бяха само две – рожденничката и една от “приятелките” й – така наречената “приятелка” седеше на компютъра (явно беше дошла предимно за това), а нашето маце се намираше отзад на дивана заедно с гаджето си, което я беше прегърнало. Повярвайте ми. Не мисля, че той, ако имаше друг избор, щеше да бъде там, но след като видя малката си приятелка разстроена – и то в буквалния смисъл малка (той беше с три години по-голям от нея) – може би се е радвал, че не е имал друг избор и е успял поне малко да я утеши.

            Не мислите ли, че такъв ден не се забравя лесно?

            Но ако не ви е омръзнало вече и мислите, че ще имате още няколко минути, бих могла да ви пренеса и няколко години по-напред при същото момиченце. Този път - като всеки, от тогава до сега, тя знаеше какво ще стане – ще иде в къщата при баба, дядо и тати – повярвайте ми, въобще няма да е весело - а после ще иде при майка си, пастрока си и доведения си брат – ще има една символична вечеря (както на всеки рожден ден – независимо на кой от членовете на семейството) и после, естествено, всичко по старому. Питате се защо не е поканила никoй? Ами, тя знаеше, че вероятността да остане пак сама на този ден, беше доста голяма и не й се рискуваше. Това не е правилно? Трябва да призная, че тя опита да покани един–двама човека на следващата година, но те отказаха …

                                                                        ~*~