Романс с вятъра

Това e една любовна история, но от тези - необикновените. В които би повярвало или само някое малко дете, или някой с въображение на такова. Всичко започна така простичко - както всяка любов. Беше хубава топла вечер и тя реши да се разходи. Мислеше, че е сама по този ароматен, пролетен път, но не беше така. Там беше виновникът, който караше уханието на свежест да се носи из въздуха. Този, който си позволяваше да гали нежните цветове, си позволяваше да гали и нея. Безсрамникът леко развяваше полите на фината рокля и дори сваляше презрамките и закачливо. Вместо да се засрами, тя отговаряше с усмивка и все по-жадно опитваше от сладникавите аромати. Почти като омагьосана тя не спираше да върви. Лунната светлина и нежният като любовник вятър я накараха да се замисли. Какво беше нужно на човек, за да е щастлив? Нима сега тя не беше щастлива? О, тази вечер и тези усещания я караха да лети в облаците. Тя не би заменила лекият хладен полъх и снопчетата от мистичната лунна светлина дори и за най- скъпият подарък. Това да чувства гъделичкането на тревата под босите си крака, а през деня да гледа полета на птиците. Да може волно да извика, да се смее, да обича този свой таен нощен ухажор... Да, тя беше от хората, които обичаха свободата си. Но не като всички. Защото всеки говореше така, но също така всеки би я дал с лека ръка. Тя не беше такава. Но къде отиде нейната свобода? Тъгата в очите и го издаде. Беше я загубила отдавна...а тя обичаше просто вятъра. А колко различни бяха този, с който прекарваше дните си и този, за който чакаше с нетърпение да падне нощта. Най- горещият и любовник, най- пламенната мечта. Всяка вечер тя излизаше тайно, за да се среща с него. Не винаги той идваше, но тя не спираше да чака и да се надява. Стигаше и да вдиша аромата му с пълни гърди. И тази вечер беше от хубавите и, защото той беше при нея. Обгръщаше я с нежност и шепнеше нещо тайно в ухото и. Когато беше с него тя забравяше за всичко. Забравяше за сивотата на дните си, забравяше за оковите, които продължаваха да звънтят предупредително след нея. Понякога той се отдръпваше за минута две, а след това пак я прехласваше в необикновената си романтика. Късно е. Приятният бриз стана студен и суров - беше време да се прибира. Разделиха се тихо - да не би някой да ги види. Сякаш точно тази тайнственост я караше да тръпне целия ден и да копнее да се срещне с него. Всичко това беше толкова сложно, толкова трудно, толкова рисковано... А тя беше готова да поема този риск пак и пак.