Това e една любовна история, но от тези - необикновените. В които би повярвало или само някое малко дете, или някой с въображение на такова. Всичко започна така простичко - както всяка любов. Беше хубава топла вечер и тя реши да се разходи. Мислеше, че е сама по този ароматен, пролетен път, но не беше така. Там беше виновникът, който караше уханието на свежест да се носи из въздуха. Този, който си позволяваше да гали нежните цветове, си позволяваше да гали и нея. Безсрамникът леко развяваше полите на фината рокля и дори сваляше презрамките и закачливо. Вместо да се засрами, тя отговаряше с усмивка и все по-жадно опитваше от сладникавите аромати. Почти като омагьосана тя не спираше да върви. Лунната светлина и нежният като любовник вятър я накараха да се замисли. Какво беше нужно на човек, за да е щастлив? Нима сега тя не беше щастлива? О, тази вечер и тези усещания я караха да лети в облаците. Тя не би заменила лекият хладен полъх и снопчетата от мистичната лунна светлина дори и за най ...