Руса, гола и беззащитна 5

Руса, гола и беззащитна 8

8. С аромат на разложени трупове

Градът наистина се бе променил. Той, също.

За трите изминали месеца натискът от обществото, системата, на която служеше, пресата и съвестта му се бе усилил многократно, което бе нормално.

Според последните неофициални данни поне към 300 000 жители от неговия град обмисляха да загърбят тъмното минало на друго място и с ново начало. Не, че от това 3 милионното население щеше да намалее. Предположението му, че вонята на мърша, ще доведе и гарваните, се бе оказало точно. Само дето не предполагаше, че поне половината от тях щяха да са журналисти, или поне така го чувстваше понякога. 

Проверките от различните други институции бяха постоянни, но 1 факт бе достатъчен, за да разбере, че са и закъсняли даже...

Оказа се, че заради поредната грешка на негов подчинен, разследването бе компрометирано - поради престъпна небрежност отпечатаците на човек, подозиран за поне 7 изнасилвания, не бяха вкарани в системата. А същият бе сред жертвите на Змията.

От 8 трупа, два бяха на серийни убийци, а един, на брутален изнасилвач - това случайно ли бе, или имаше модел?

Не криеха ли и другите мъртви тъмно минало?

Тези, както и още куп въпроси, не го оставяха да спи нощем, и въпреки че нищо в миналото на петимата не показваше такива индикации, това не доказваше, че няма такива!

Били Кукото бе абсолютното доказателство за това!

Оказа се, че зад фасадата на добрдушното старче, се е крил хищник, почти без аналози не само в американската, но и в световната криминалистика...

А иначе историята му се оказа доста интересна - занимавал се с минна дейност от 16-тата, до 27-та си годишнина, в края на този си период открил малко богатство. След продажбата на парцела на минна компания, същият се завръща в родния град, но вместо да отседне в семейната къща (отдавна вече несъществуваща), той бе предпочел независимостта...

За негова изненада се оказа, че в далечната 1987 лично тогавашният кмет, му бе дал почетния знак на града. 

Тогава, вече развилнелият се убиец, в ролята на доброволец, бе проявил изумително геройство, намирайки сам 3 деца, изгубили се в дебрите на гората и почти мъртви - това, което се бе оказало непосилно за стотиците доброволци и професионалисти, успял да го извърши сам. И то, с навехнат крак...

Освен този случай, бе помагал дейно още в много такива ситуации, преди, както сам казал, заради напредналата си възраст и заболявания, да се оттегли с достойнство и под аплодисментите на стотици хора, преди 19 години...

Оттогава полека личността му, поне за пред хората, бе деградирала - но и тук си личеше умелият сценарист!

Поне веднъж годишно, вече наричаният от всички, Били Кукото, се появяваше неочаквано пред някоя от ветеринарните клиники на града, с поредналото изпаднало в беда животинче...

Всъщност, самият той, преди няколко такива, се бе озовал в ситуацията, да помага на лудото старче, в убеждаването на 1 ветеринар, че сърнето, което същия бе донесъл, със счупено краче, се нуждае спешно от адекватна помощ, въпреки че е диво животно... Дори, за да засили посланието в думите си, бе споменал, че при отказ, може да последват и няколко проверки в клиниката. Аргумент, оказал се напълно достатъчен за да достигне до добротата в сърцето на другия...

А после почерпи с безалкохолно дядката, мислейки си, че докато има такива хора, за човешкият род ще има надежда...

Каква ирония, да не говорим, че и самото счупване, най-вероятно, също бе режисирано и изпълнено от този човек, доколкото можеше да се нарече и такъв той.

Подобно прикритие, поддържано в продължение на десетилетия, направо изумяваше!

И никога да не попадне в радарите на подозрението, както и още по-учудващото, да изчезнат десетки хора и да няма сензация. Вярно, за много години, но как все пак никой не бе заподозрял нещо през цялото време?

И следващият логичен въпрос. А как Змията го бе надушила?...

***

Градът се бе превърнал във врящ адски казан! На всичкото отгоре, с масата приходящи, престъпността се бе увеличила поне 3 пъти.

А това и очароваше Сюзан, и често я ядосваше - приливната вълна от трупове, резултат от новата реалност, я упиваше, да не говорим, че покрай допълнителното натоварване с толкова много мъртъвци, резултат от бурната дейност на нейния ментор, бе с осигурена работа за години напред, въпреки спешната помощ на екипите, пратени отвсякъде.  

Ситуацията искрено я забавляваше, но пък и в същото време, и изяждаше всеки свободен миг. А практически дефекто, то такива и не й оставаха...

А имаше и лична работа за вършене, всеки творчески застой връща творците назад - детективът трябваше да умре, и то, възможно най-скоро!

***

На всичкото отгоре със Сюзан се виждаха практически всеки ден. Но в момента единствено смъртта и работата им ги свързваше. 

Разбираше чудесно, че и тя е в шок, че при толкова журналисти, за интимни срещи не можеше и дума да става, но, Мамка му, имаше нужда от нея!

А тя понякога го гледаше толкова студено, че имаше чувството, че пред него е нейн двойник - А после, абсолютно внезапно, в погледа й прочиташе топлина и желание...

Жените го подлудяваха, както него, така и мъжете, като цяло, това поне го признаваше. Бяха си просто от друга галактика. 

Трябваше обаче да предприеме нещо по въпроса, а освен това, силно се надяваше, най-накрая да открие тези детайли, които (знаеше го от опит) подсъзнанието му бе регистрирало при сцената, с мъртвото чудовище. 

Имаше чувството, че някъде там се крие нещо, което щеше да повдигне доста завеси. Предчувствието му за пробив в даден случай почти никога не грешеше. И затова се надяваше подсъзнанието му по-бързо да си свърша работата, както и... този път да не е от редките изключения...

08.03.2025.

Руса, гола и беззащитна 9

9. Смъртоносната воня на един отлично запазен труп

Напоследък откриваше доста грешни детайли в това, което смяташе за перфектно. 

Малкото време прекарано в компанията на този, който приемаше вече за свой учител и духовен баща, я бе издигнало на друго ниво. Това, което следствието разкриваше стъпка по стъпка, за смъртоносната му Одисея, непрестанно й поднасяше нови и нови уроци.

Почти половин век една тъмна сянка бе бродила из светлината на големия град, и никой не бе видял мрака в нея - удивително!

Съвършеният хищник не бе този, който дебне, крие се и убива от засада, знаейки, че при най-малката грешка, ще бъде разкрит. Достатъчно бе само някой да го зърне, подуши, или чуе, за да предупреди стадото.

Съвършеният хищник изглеждаше и миришеше, като самото стадо. Той разбираше, какво си говори то, а те слушаха, дори с уважение често, казаното от него. И в същото време се хранеше с тях...

И никой не подозираше дори, че го има, докато сам, с кралско великодушие, не им се бе разкрил - далече бе от подобен професионализъм, признаваше го!

И в същото време осъзнаваше, че тя бе хищник, подобен на него, но от друг тип. Той бе творец създаващ изкуство само и единствено за себе си, да, тя също бе такъв... но имаше нужда от възхищението (или, ужаса) на публиката. Все пак накрая дори той се поддаде на изкушението да покаже лицето си, явно, все пак дълбоко в него винаги е съществувала нуждата да бъде признат и от другите...

Но дори и тази поредна допирна точка не компенсираше това, че тя бе допуснала ужасяваща поредица от грешки. Отлично знаеше, че следствието, напук на ширещите се обществени обвинения за пародиина неефективност, далеч не стои зациклило на едно място.

Още в самото начало разследващите осъзнаха, че си имат работа с жена (сега осъзнаваше, че няколкото отпечатъка от крак, които остави просто за да им се подиграе, бяха страхотен автогол,). Освен това от следствените експерименти с възстановяването на сцените на убийствата, отдавна бе установено, че става въпрос за такава с висок ръст - в границите между 175 и 182 см (нейният бе 177 см). 

Заради глупостта с отпечатъците знаеха и диапазона на теглото й, да не говорим, че за никого не бе тайна, че убийцата бе перфектно запозната с човешката анатомия. Все пак от професионализма си нито можеше, нито желаеше да избяга. 

Тук вече поне това не можеше да го признае за тактически пропуск! Все пак ваеше скулптури, не транжираше месо в месарски магазин.

И тъй, като нямаше директен допир със следствените материали, със сигурност не знаеше и всичко, което имаше там.

Но дори и само на тази база, бе започнала да се учудва, че никой не бе обърнал погледа си към нея...

Това определено бяха грешки на растежа, а тя, във всемогъщото си залепение, бе смятала, че няма такива.

Недопустимо подценяване на противника, а вече знаеше, какво се случва, когато има такова! И хванеха ли я, нямаше да го има великодушието на този, който й бе отворил очите.

На всичкото отгоре ситуацията в града освен сензация, а може би, точно и заради това, сега беше задействала цялата мощ на една система, която действаше често бавно, потънала бе в бюрокрация и корупция, но когато речеше, в същото време можеше и да е безкрайно ефективна. Градът гъмжеше от нови хора, а полицейското присъствие, бе скочило неколкократно. 

Освен явната заплаха, съществуваше и скрита такава - бяха се ядосали могъщи хора. Дори президентът бе споменал, че тук ситуацията е крайно притеснителна и бе обявил овладяването й, за лично негов приоритет - което автоматично значеше, че куп знайни и незнайни правителствени агенции, както явно, така и тайно, присъстваха и душеха из тълпите...

И на този фон тя имаше мисия!

Детектив Шелдън вече живееше далеч повече, отколкото му се полагаше!

Но щеше кардинално да промени играта - този път капанът щеше да е собственото й жилище, домът, в който бе възпитавана строго от овдовелия си рано баща, както на тайните и предизвикателствата в реалния свят, така и на тези, които бе овладяла до съвършенство, умението да се задоволяват мъже... по всички възможни начини...

Детектив Шелдън щеше да бъде доста учуден, ако му разкриеше само и частица от многото перверзии, които владееше... а можеше дори и да ги хареса...

Да, тя не беше новодошла в този град, бе се завърнала в него - в 1 дом, в който нямаше топлина, но имаше всичко останало, от което се нуждаеше - включително отлично съхраненото тяло на 1 мъж, бивш уважаван гинеколог, изчезнал незабелязано преди 11 години.

Все още й беше странно, че не липсваше на никого. Дори и проведеното разследване протече вяло и безидейно. Беше разпитвана само 3 пъти, версията, че по това време е била на около 1 000 километра от тук, бе приета без дори и да бъде проверена всъщност... 

Жалко за положените усилия от нея тогава, за да открият следи от нея там, по същото време, когато всъщност бе тук...

Но важното бе, че татенцето й бе до нея - идеалният материал за перфектната статуя, която обаче нямаше да сподели с публиката. Така щеше да си вземе всичко това от него, което той й бе отнел в онази нощ, когато тя трепнеше в очакване на петия си рожден ден, а той, влизайки крадешком в часовете преди да изгрее новият ден, й каза, че има специален подарък за нея...

Оттогава още очакваше зората, но тя така й не идваше, въпреки че бяха минали 27 години от онази нощ... най-дългата и, оказала се, безкрайна, в нейния живот. 

08.04.2025.