Докато Януари неусетно се изнизваше между пръстите ми, Февруари стремглаво навлизаше в живота ми.
Чувства. Мисли. Безсънни нощи. Безброй кафета и цигара след цигара. Дъжд. Мъгла и меланхолия.
Ако имах възможност да върна времето назад и да променя един-единствен момент от живота си бих ли го направила? И, ако да – кой щеше да бъде този момент? Щях ли да имам смелостта да променя своята история или щях да променя нечия друга такава? Или щях да предпазя сърцето си от счупване, ума си от полудяване, или щях да спася нечие друго сърце?
Студовете в душата ми се засилваха, а когато слънцето все пак се подадеше иззад хоризонта, ледовете обгърнали сърцето ми започваха да се пропукват.
Разни мисли, всякакви мисли, държаха съзнанието ми будно.
Какво беше на пътя ми? Не беше ли път като на всички останали? И призраците, които вървяха редом с мен – от миналото ли идваха или бяха сенки на нещо, което е било, което е можело да бъде, и което никога нямаше да е?
„Може би миналото е просто котва, която ...