in4enceto_91 (Ина)
91 72
27 апр. 2015 г., 18:12

С вкус на детство 

  Проза » Другие
712 1 2
3 мин за четене
Утрото е разкошно. Слънчево, пролетно и някак си по-мое утро.
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да мине, една част от мен винаги ще остане тук. Където мечтаех от сутрин до вечер, където всичко беше изпълнено с вълшебство, и вярвах, че всичко е вълшебство. Където се прибирах с кални обувки и раздрани лакти и колене, където се влюбих за първи път. Където ми разбиха сърцето за първи път. Разглеждам албумите и си мисля: "Господи, каква щастливка си". Щастливка съм. За детството, неосквернено и чисто. Детство, пълно с приказки. 
И всъщност никога няма да спра да вярвам в тях. Няма да спра да вярвам, че ако успея да се покатеря на високия орех в градината на баба, ще достигна до някой друг, вълшебен свят като в стара английска приказка. Никой никога не успя да ме убеди, че няма Дядо Коледа. Като дете при всяка среща с него аз подлагах на съмнение приликата му с някой роднина или с леля Данче от детската градина... и дори му предлагах да ги запозная. След което търчах по стаите  да търся леля Данче, но нея все я нямаше. Нито пък ще престана да вярвам, че черните котки носят щастие. Имах такава и всеки път, когато някой я набеждаваше за лошия си късмет, аз я прегръщах толкова силно, че след това цялата бях издрана и естествено ревях с цяло гърло. Имах и кученце. Едва ли някой е имал по-глупаво кученце от моето. Казваше се Стиви. Горкият Стиви непрекъснато скимтеше, защото постоянно му настъпвах някоя от лапичките. Беше любимото ми куче, докато в един прекрасен ден не тръгна след баща ми до магазина, а след това просто не намери пътя за вкъщи. Но го оправдавах многократно и пред всички. Все пак  магазинът беше на цели 600 метра от вкъщи. Или просто му беше омръзнало да го настъпват.
   Обичах да подскачам по жълтия килим на баба с разнообразни фигурки и, недай си Боже, да стъпя на криво, ще потъна завинаги в безбрежното жълто море. Тя пък непрекъснато криеше шоколадови бонбони по шкафовете. А баба има много шкафове. Сън не ме ловеше, докато не ги намеря всичките. И изведнъж пода се губеше някъде под всичките тенджери, тигани, чаши, чинии, прибори, кърпи и всичко, което беше прибрано по тях. Такава си е баба. Обича да подрежда. И обичаше да събира ориз от земята, след като аз сметнех за необходимо с лек замах да го разпилея навсякъде. И всичко това, докато я гледам в очите. Без да мигам.
   Хубаво беше. Е, не винаги беше толкова забавно. Не и когато татко трябваше да замине за Англия за цяла година. Една година, в която с мама чакахме всяко писмо с нетърпение, после ми го четеше, тъй като тогава аз все още не можех, а после откопирваше малките ми ръчички на лист хартия, слагаше си червило, както и на мен, и пълнехме ръчичките с целувки. След това ходехме заедно до пощата и изпращахме писмата, които достигаха до Англия с летящ пощенски камион (според детската ми логика). И той пропътуваше цялото разстояние от планетата България до планетата Англия. Толкова далече ми се струваше. Сега вече знам, че до Англия не минаваш през космоса, но аз все още съм онова малко дете, когато се прибера вкъщи. Където мирише на мляко с какао и препечени филийки… и всичко изглежда съвършено. Както някога. И съм благодарна всеки ден за това, което имам, за това, което съм имала, а и знам, че имам още много за получаване. 

© Ина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти! Радвам се, че съм успяла да те докосна и да те върна назад в твоето детство! Това с килима на баба май е доста често срещано, явно са емблематични!
  • Хей, мило момиче, прочетох разказа ти с много голям интерес и внимание!
    Представих си всяка една ситуация! Знаеш ли, някога и аз обичах да скачам по шарения килим на баба(само дето не беше жълт) и за нищо на света не биваше да стъпвам на криво, за да не пропадна! Много истинки си описала своето прекрасно и вълшебно детство! Пожелавам ти винаги да го запазиш в своето сърце, защото детството си остава най-ценното нещо, което човек е притежавал някога!
Предложения
: ??:??