Сакрални мечти

      Майонеза Никифорова се прибра от купона порядъчно вдъхновена. Отразнуваха стихосбирката й "Пеперуден трепет", в която тя бе вложила толкова много чувства. Аз наистина съм велика поетеса, разсъждаваше тя след 3-тата чашка уиски Балантайнс. А и хубавко рисувам. Нека се поразчуе името ми в поезията, пък после може да се отдам и на живописта. Виждам, че и там имам мегдан. Трябваше спешно  да намери литературен критик от тези дето се харчеха, който да напише позитивна рецензия за книгата й. Всъщност имаше един, който лесно би се навил срещу едното голо изчукване. Но нещо я възпираше да прибегне до този ход, който вече бе използвала за първата и втората си стихосбирки. Сега се чувстваше някак си по-мастита. Мастита съм, затова не мога да си позволя лукса да бъда мастия - пробягна като неутрино през опияненото й алкохолно съзнание прозрението. Трябва да съм на висота. И ще бъда. Гавазов ще свърши тази работа. Само Гавазов. Нали е близък с Ленчето. Те там от Продължаваме промяната си знаят работата. Само да пипнат властта и ще бъда уредена. Ще ми бутнат и едно синекурно местенце в Културното министерство. Ще си преведа книжките на 100 езика за сметка на данъкоплатците и ще се прочуя и в чужбината. Във вдъхновеното й подсъзнание  се замятаха огнените срички на новото й стихотворение:

ПЕПЕРУДЕНИ МЕЧТИ

Изхвърлих те с приливната вълна на мензиса,

далечен си ми - чужд като прибоя лунен.

И хапят вълчи сенки нащърбения сърп.

Вият сирените на Киев -

страхът разхожда се по улиците на чувствата ми.

Ще търся друг - достоен да ме има.

Не ме търси - за теб съм плодът забранен

                                       от райската градина.

В очакване съм - цялата изтръпвам,

но любовта със сиренето днес поскъпва...

Завиждат ми, че мога да пиша по-добре от тях. Всичките от Фейса ми завиждат. Но ще видят те коя е Майонеза Никифорова. Все още вървя с мъжки яйца - размечта се Майонеза. А яйца дал Господ - особено на Великден. Ако трябва тонове от тях ще внесат от Украйна. А после пред очите й изплува заглавието на новата й стихосбирка - шашкащо - уникално! - "Сакрален мензис". Беше го сънувала и твърдо вярваше, че й е спуснато свише. Такова заглавие все още не се е срещало. Представи си думите на Гавазов: Майонеза, как ти хрумна това? Направо е гениално! Беше обидена на целия свят. На абсолютно всички. Правеха се, че не я забелязват. Шушукаха зад гърба й, че пише маниерно. А тя спечели толкова много международни конкурси. Само като си помисли: В Бусманци, в Силистра, в село Бохот - Плевенско, в Белоградчик и не на последно място в Куртово Конаре. Дори и в село Граматиково. Спечелила беше и Славейкова награда, а също и конкурсът Биньо Иванов. Името й - Никифорова се бе носило като цунами в радиа и телевизии. "Сакрален мензис" ще стане книга на годината - за нея вече нямаше съмнение в това. Отпусна се на матрака и блажено заспа.