Самотата

Стоеше в най-тъмното крайче на улицата наблюдавайки подминаващите я влюбени двойки...

начина по който те вървяха ръка за ръка...начина по който те се усмихваха...

начина по който те игнорираха целия останал свят.

Всичко това беше толкова перфектно...мечтано,толкова перфектно че понякога я натъйаваше...
Тя знаешече че никога няма да бъде на тяхно място...

никога повече няма да бъде частица от вечни я пъзел наречен любов...

Понякога тъгата я обземаше напълно...тогава болката надделяваше над

красивите чувства които тя изпитваше вътре в себе си

За момент тя сведе глава,всякаш да заплаче...и най-случайно съзря силуета

на една от подминаващите я влюбени двойки.Тя бе толкова различна от тях...

Там те изглеждаха толкова раздалечени един от друг...това не бе просто сянката на телата им

а просто отразяващ пунктир на това което те изпитваха/криеха вътре в себе си...

Тогава тя се усмихна и се изправи.Нямаше нужда да хваща за ръка който и да е

трябваше просто да повярва в него...да повярва в чувствата си...

Трябваше просто да направи една единствена крачка до осветената част на улицата,

за да погледне към сянката хвърлена отуличната лампа и да осъзнае че не е сама...

не е сама...!И икога не е била.Просто тъмнината на онзи ъгъл я бе лишил от него.

я бе лишил от момчето/сянката която винаги щеше да бъде до нея!...

Защото любовта ...това не е просто въздуха,водата,земята,звездите...

тя е това което се тъи вътре в тях...по-дълбоко от колкото най-красивото човешко око

можеше да вникне,тъй дълбоко!-вътре в мен!:)...

...влюбена в мечтите си!..