Ръцете й бяха толкова студени,но тя не искаше да се прибере.
Цялото и тяло трепереше от студ,но сърцето и все още тлееше.
Изгаряше го една неизживяна,несподелена и невъзможна любов.
Там някъде навън в мрака и студенината се беше потопила
в спомени.
Нощта се спускаше прекалено бързо.
Момичето имаше още около два часа преди да се прибере.
И тя не ги използваше,за да отиде на кафе,както правеха повечето
й приятели,а ги използваше,за да мисли за нейното момче.
Всички и бяха обърнали гръб,смятаха я за осубнячка,а
тя беше толкова мило и чувствително момиче.
Грешките й бяха че вечно се самосъжaляваше,казваше ...