Сблъсък

Сблъсък

   След като прочете в Интернет за гигантски астероид застрашаващ със сблъсък Земята, Калистрати Таушански си купи телескоп. Всяка вечер, щом светлините угаснеха, го изнасяше на балкона си и отправяше взор в нощното небе. Мечтаеше да бъде първия българин наблюдавал опасния космически обект. Никога не беше се занимавал или изучавал астрономия, но смяташе, че като откривателите на съкровища, при повече късмет, би могъл да направи съдбоносно откритие. Той се взираше в небето, докато то не започнеше да просветлява. После лягаше да поспи няколко часа, преди да тръгне за работата си в данъчната служба. След работа се прибираше в къщи. Не обичаше нощните заведения. Като подпийнеха, приятелите му правеха нетактични подмятания за жена му, напуснала го заради връзката си с някакъв железничар, някъде по морето. Мразеше този непознат мъж, който беше отнел любовта на живота му. Тя му беше изпратила снимка - двамата на морския бряг, която той държеше в едно от чекмеджетата на бюрото си.

   Постепенно Калистрати усъвършенства астрономическите си познания. Изготвяше планове, водеше дневник, в който записваше резултатите от наблюденията, рисуваше карти на звездното небе. Животът придоби друг вкус. Преди покупката на телескопа, той се въртеше буден в леглото си по цяла нощ, гонен от тежки мисли или планове за отмъщение. Сега спеше непробудно като бебе.

   Една нощ навън вилнееше буря. Тежки дъждовни капки барабаняха по покрива, обединяваха си в ручейчета, изтичащи надолу и пропяващи в капчуците. Сънят не идваше. Калистрати се въртеше неспокойно в леглото си. След няколко часа най-после сънят спусна пелена над мислите му. Точно когато заспа, мобилният телефон звънна. Без да отваря очи, Калистрати взе апарата и изкашля едно не съвсем любезно „Моля?...“ в микрофона му.

   -  Пинокио, давай вход! – властно нареди някой отсреща.

   -  Моля? – неразбиращо попита Таушански.

   -  'Айде давай, давай, че пада въздуха! – нареди оня отсреща, след което прекъсна разговора.

   Калистрати не разбра кой „въздух“ пада, чий „вход“ и на кого да даде, затова остави апарата на нощното шкафче и опита отново да заспи. След минута обаче мобилният телефон пак иззвъня. Той отвори апарата и преди да каже нещо в слушалката оня отсреща го нападна:

   -  Пинокио, ще даваш ли вход бе?  ...’Айде, че нямам вече въздух.

  -  Ами влизай си, щом нямаш въздух, да не искаш там да умреш? – отговори загрижен Калистрати.

   -  Влизаме без вход, така да знаеш – извика заплашително гласа отсреща.

   -  Очевидно имаш достатъчно въздух, за да викаш – констатира Калистрати.

  -  Като вляза, ще видиш колко въздух имам! – заплаши гласът. Сигналът в слушалката подсказа, че разговорът е приключил.

   Калистрати сметна, че е най-добре да изключи апарата си, за да не го безпокоят отново. Зави се през глава и заспа.

   Водещата новина на следващата сутрин беше за катастрофата на някаква гара, след която служителите от неправилно влезлия влак се саморазправили с ръководителя на движението. Имаше снимка на пострадалия. Калистрати разпозна мъжа. Беше същия от снимката в чекмеджето на бюрото му.