Глава 4
Станах. Забързах към гаража. Запалих колата и се запътих към скалата, която брат ми показа. Пътувах 20-30 минути и пристигнах. Паркирах колата и слязох. Извадих телефона, за да видя часа. Беше 18:10. Качих се на стръмната скала.
Седях сама върху студената скала и гледах залязващото слънце. Гледах замислено последните слънчеви лъчи, които бавно се скриваха зад хоризонта. Сълзите се стичаха по лицето ми. Усетих соления им вкус, когато достигнаха устните ми…
Какво ми става!? Не бях плакала толкова дълго. Но защо сега? Защо точно сега, когато би трябвало да съм щастлива? Отново онова усещане за самота, което ме обхващаше, когато той не бе до мен. Защо толкова ми е трудно без него? Надявах се да дойде при мен, да изтрие сълзите от лицето ми и да каже че всичко е наред, както правеше винаги.
Реших да стана. Изправих се на крака и отидох до края на скалата. Да, беше доста високо. Беше като бездънна яма, но не ми пукаше. Разперих ръце срещу вятъра. Погледнах надолу, после нагоре. Небет ...