Сделка с един хазартаджия

             Беше един обикновен летен, безгрижен и горещ следобед в Тексас, а такива като него обичах да прекарвам в близката кръчма, играейки хазарт с приятелите ми. Заведението не можеше да се слави с лукс или изисканост, но имаше едно чувство, което ме обземаше, когато залагах там и ме подтикваше да го посещавам отново и отново... Беше пламенно и изпълнено със стремеж към победа не толкова заради парите, колкото за чувството, че си предвидил ходовете на противника си и че си го надхитрил. Някои наричаха това дяволска работа, но в комбинация със старинната атмосфера, вкусните напитки и колоритността на различните видове хазартни игри, това място можеше да ме накара да пропусна работа за да прекарам още малко време там...

              И така, в този на пръв поглед обикновен следобед, аз се бях заиграл на рулетка с моите приятели Фил, Роджър и Тим. Играехме на дребно и можех да си позволя да се разсейвам, заглеждайки дървените бъчви, които стояха по стените, сервитьорките, които разнасяха навсякъде по дървените маси всякакви разноцветни алкохолни напитки, чиповете, които постоянно биваха хвърляни по игралните маси и гладките, чисти карти, които накрая играчите със своите каменни лица показваха като или избухваха в смях и ликуване, или си замълчаваха и поемаха загубата тихо. След като свършихме с рулетката и аз загубих свойте пет долара предложих да направим още една игра на покер с тайната надежда, че ще мога да си върна донякъде парите. И точно това мислене ме доведе до положението ми сега. По времето на тази една игра се случи нещо, което досега бях смятал за невъзможно. Нашата маса бе потопена в абсолютна тишина и безизразни, сериозни и изучаващи се един друг погледи. Кой би предположил, че точно това ще е мястото, на което ще се появи един чудотворец? Масата беше покрита със зелена покривка, имаше специално, очертано място за поставяне на петте карти, с които всеки се надяваше да образува силна ръка. Отсреща на всеки играч имаше участък, предопределен за излагането на двете му карти накрая, а точно до него при всеки стоеше по един пепелник. Точно когато бях съсредоточен върху изследването на Фил, който изглежда блъфираше с последния си залог, усетих как някой се пресяга през рамото ми и си гаси пурата в моя пепелник. Обърнах се и веднага долових вълшебството у този човек. Той беше висок, с изискан бял костюм и шапка, под която се криеше дълга черна коса, вързана на плитка зад гърба му. В момента като че ли лицето му изразяваше насмешка, обаче с непогрешните си умения на хазартаджия открих, че това не е усмивка, която раздаваш на хората, поради доброто си настроение, а такава, която прикрива нещо. Откъсна черните си, впили се за секунда в мен очи и се понесе към бара. Обърнах се и го последвах, игнорирайки приятелите ми и техните възмущения, покрай внезапното ми изчезване. Исках да изглежда сякаш съвсем  неохотно сядам до странника, пред бара, но той явно че беше вече наясно с моите намерения.

-          Здравей , Рик – обърна се той към мен.

Боже мой, откъде пък знаеше името ми?

-          Познаваме ли се?

-          По-точен би бил въпросът нуждаем ли се един от друг? – Уточни той.

-          Кой си ти?

-          Наричали са ме с много имена... Играта, Фокусникът, Раздвоена Съдба... Избери си.

-          Какво искаш от мен? – Панически продължих с въпросите аз.

-          Искам да ти предложа сделка, на която трудно би могъл да откажеш.

Усетих как гледам втрещено непознатия, но отново като че ли тази реакция бе очаквана от него.

-          Знаеш ли каква е разликата между мен и един обикновен комарджия, Рик?

Липсата на отговор от моя страна го накара сам да си отговори.

– Аз залагам на истинско богатство и насочвам съперниците си към пътя, по който аз харесвам за тях и който имам за по-приличен.

Имаше я тази нотка в казаното от него, която придаваше на думите му истина и достоверност. Аз наистина му повярвах, защото колкото и недоверчив да се предполагаше, че трябва да си към хазартаджиите, този Фокусник беше различен. От всички хора, срещу които се бях изправял със залози в ръцете, единствено той можеше да ми придаде онова уникално чувство, което усетих за части от секундата по време на онзи контакт, който осъществихме с погледите си по време на играта с Фил, Роджър и Тим.

-          Е , ще играем ли, Рик? – попита Фокусникът.

-          Зависи какво имаш предвид под „истинско богатство“ и каква игра ще играем.

-          Истинско  богатство. Това са години, Рик. Аз боравя с дължина и стойност на живота ти в игра по твой избор. Простичко обясни Фокусникът.

-          Замисли се само... Печелиш не от материалното, а от безценното... Тук като че ли се появи една дяволска искричка в тъмните му очи.

Замислих се. Това можеше да бъде най-голямата грешка или най-голямата печалба в живота ми... В този съдбовен момент обаче за човек, който като мен си бе посветил живота на предизвикателствата и големите залози някак си не бе присъщо да се откаже, точно когато бе достигнал върха. Приех поканата и в разгара на играта, която не продължи дълго... Загубих тридесет години. Загубата бе прекалено голяма и ме принуди да се отдръпна. Накрая Фокусникът се изказа по следния начин преди да излезе от онази кръчма и да изчезне завинаги:

-          Единственият начин да заобиколиш смъртта, която вече те очаква след пет години, е да си измислиш нов път, по който да поемеш, за да успееш да се върнеш обратно към живота. Новият ти живот вече не бива да включва еднообразното киснене в това забравено от Бога и затънало в алчност място, а напротив – трябва да бъде пъстър и разноцветен и полезен по някакъв съществен начин за хората около теб.

И до ден-днешен уча психология и си търся работа, в която да мога да вложа способността си да прозирам в съзнанието на хората, за да им помагам, а не за да им взимам парите...