(Пътуването)
е скучно и продължително. Навън вали. Проливен дъжд! Доскоро бях под него, но едва сега, когато съм на сухо в трамвая, усещам колко съм мокър. Свалям качулката си, от която капе вода. Вода капе и от ръкавите и крачолите ми, а маратонките са толкова влажни, че изглеждат с една идея по-тъмни.
Обичам дъжда, но не понасям да съм мокър.
(Жената,)
на средна възраст, може би в края на 40-те, говори по телефона. Наоколо има много други хора, но всички са се умълчали. Слушат. Нея?
- ... и той ме блъсна в стената. Да! Да! Не! Счупена китка. Разбираш ли какво ти казвам? Гипсираха ме вече. Не, бе човек. Дори връзките на обувките си няма да мога да завържа в следващия един месец...
Трамваят спира и вратите се отварят с трясък. Влиза шумна компания футболни фенове, които обсъждат поредния неуспех на любимия си отбор. Мястото не им харесва - тук има прекалено много хора - и те тръгват напред. Там изглежда е по-празно. А жената продължава да говори, надвиквайки глъчката:
- ... какво мога ...