Някога някой ми каза, че не било важно какво сме имали преди и дали ще го имаме след двайсет години. За голямо съжаление нещата се променяли и идвал моментът, в който "трябва да погледнем какво имаме в момента и да се опитаме да го запазим, защото опитвайки се да върнем миналото, губим прекалено много неща в настоящето". Може би наистина е така. Може би трябва да свикнем с мисълта, че всеки любим човек, всяко приятелство е една предстояща загуба някъде в бъдещето... А може би трябва да започнем да се борим по-силно. Независимо от това, че много неща се променят, смисълът си остава винаги един и същ, нали така?... В такъв случай като че ли твърде често губим този смисъл... Или твърде рядко сме го откривали.
Никога не съм "смогвала" да живея в настоящия момент. Не ме е срам да си го призная, защото знам, че много от вас са като мен. В преследване, в очакване на "утре", "другата седмица" или "следващия повод за празнуване", в съживяване на едно отдавна мъртво минало, така и не се научих д ...